На 10 ноември: Безплатeн тур в Парк-музей "Владислав Варненчик" - Варна

На 10 ноември (вторник) Парк-музей "Владислав Варненчик", филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи 582 години от битката при Варна с два тематични музейни тура и специална разходка из средновековната музейна колекция.

Програмата започва в 10:00 часа с възможност за поднасяне на цветя в памет на загиналите в битката. В 11:00 и 14:00 часа посетителите ще могат да се включат в тематични музейни турове, посветени на битката при Варна от 1444 г., а от 15:00 часа ги очаква специален тур с любопитни истории за средновековни експонати от музейната колекция.

Тематичните турове ще върнат посетителите към драматичните събития от 10 ноември 1444 г., когато край Варна се изправят войските на християнската коалиция, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело, и армията на османския султан Мурад II. Сражението завършва трагично за християнската коалиция със смъртта на младия крал и се превръща в повратен момент в историческата съдба на Югоизточна Европа. Посетителите ще имат възможност да научат повече за хода на битката, нейните решаващи моменти и съдбите на владетелите, военачалниците и воините от различни европейски народи, обединили сили в един от последните големи кръстоносни походи срещу османското настъпление.

С инициативата на 10 ноември Парк-музей "Владислав Варненчик" ще даде възможност на варненци и гостите на града да почетат паметта на загиналите в Битката при Варна, да се върнат към миналото чрез разказите на музейните специалисти и да опознаят по-добре артефактите, които продължават да пазят спомена за събитията.

Участието в тематичните музейни обиколки е безплатно за всички посетители, закупили входен билет за Музея, и не изисква предварително записване.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.