125 години от създаването на Щаба на флота, отпразнуваха във Варна

На 12 януари 2024 година в Щаба на Военноморските сили се проведе тържествено честване по случай 125-та годишнина от създаването му, съобщават от пресцентъра на ВМС.

Гости на тържеството бяха Областният управител на Варненска област Андрияна Андреева, кметът на Община Варна Благомир Коцев, районни кметове, директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева и командири на военни формирования от Варненския гарнизон. 

Кратка ретроспекция на развитието на основната командна структура на Флота направи капитан I ранг Ваньо Мусински – началник на Щаба на Военноморските сили.  

Със своя заповед, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов награди военнослужещи и цивилни служители за постигнати отлични резултати и проявен висок професионализъм.

В приветствие си към военнослужещите и цивилните служители от Щаба контраадмирал Михайлов подчерта важната роля, която те имат за цялостната дейност на флота, за успешните плавания на корабите и за изпълнение на задачите, поставени пред формированията. 

Историческа справка за първия началник на Щаба на Военноморските сили капитан I ранг Васил Хитров представи о.з. капитан II ранг Атанас Панайотов, доктор по история.

Тържеството завърши с обща снимка пред Адмиралтейството.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.