70 лева за Великден ще получат над милион пенсионери

Великденска добавка от 70 лева ще получат близо 1 002 000 пенсионери, като тази допълнителна подкрепа от страна на държавата ще бъде изплатена още в началото на следващата седмица. Това обяви министър-председателят Гълъб Донев на брифинг в Министерския съвет, като подчерта, че по този начин ще бъде подпомогната най-уязвимата част от възрастните хора.

Премиерът уточни, че добавката ще получат пенсионерите, чиито пенсии за април без добавките и компенсациите към тях са до линията на бедност - 504 лв. включително. Подкрепата ще достигне до хората с пенсии за осигурителен стаж и възраст, с инвалидни пенсии за трудова дейност, както и получаващите пенсии, несвързани с трудова дейност, които са за сметка на държавния бюджет – сред тях са социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност и наследствените пенсии от починал родител. Великденска добавка ще получат и пенсионери с пенсии от Учителския пенсионен фонд.

Министър-председателят Гълъб Донев изтъкна, че служебното правителство обезпечава изплащането на добавката със  72 000 000 лв.

„Осигуряваме тези средства, въпреки ограниченията, които ни наложи 48-ото Народно събрание и благодарение на спестен финансов ресурс за 2022 година от служебния кабинет“, заяви Донев. Премиерът припомни, че  в предложението си до Народното събрание в т.н. Удължителен закон, Министерският съвет беше предвидил по-общи формулировки в частта на финансиранията на разходите. Народните представители обаче ограничиха нормативните възможностите за финансиране на извънредни разходи. Министър-председателят посочи, че основната причина за затрудненията  при намирането на решение сега е именно липсата на нормативна възможност за осигуряване на необходимия финансов ресурс от бюджета на настоящата година за добавка към пенсиите на възрастните хора за Великден.

Премиерът Гълъб Донев отбеляза, че правителството има ясното разбиране, че голяма част от пенсионерите в България се намират в затруднено финансово състояние. „Уверявам, че това беше възможно най-справедливото решение за ситуацията, в която се намира държавата в момента и в която работи служебният кабинет – при бюджетни ограничения и липса на Народно събрание“, категоричен беше министър-председателят.

Над 143 млн. лева в бюджета на Община Варна за 2025 г. ще дойдат по линия на европейските фондове и програми. Това сочат прогнозните данни в разчета на средствата от Европейския съюз, който беше одобрен от постоянната комисия по европейски въпроси и международно сътрудничество към Общински съвет – Варна.

Безвъзмездното финансиране от ЕС е в размер на 140 млн. лева.

Около 62,5 милиона лева ще бъдат предоставени първоначално от общинския бюджет за реализиране на проектите, като впоследствие тези средства ще бъдат възстановени от съответните управляващи органи. Общият обем на капиталовите разходи възлиза на близо 125,8 млн. лева.

През тази година Община Варна ще осъществи проекти, финансирани с подкрепата на европейските структурни и инвестиционни фондове. Те ще бъдат реализирани по програми, сред които "Околна среда", "Техническа помощ", "Развитие на регионите", "Образование", "Развитие на човешките ресурси", "Програма за храни и основно материално подпомагане". Основната част от средствата ще бъде осигурена чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, чийто бюджет възлиза на приблизително 115 млн. лева. С тези средства ще се изпълнят общо 16 проекта, насочени към подобряване на образователната, социалната и градската инфраструктура. Част от инициативите включват обновяване на основните училища "Св. Св. Кирил и Методий", "Добри Чинтулов" и "Йордан Йовков", както и на детска градина №17 "Д-р Петър Берон". В тези сгради се предвиждат основни ремонти и внедряване на мерки за енергийна ефективност. Реконструкции ще бъдат извършени също в общежитието "Михаил Колони", административната сграда на район "Владислав Варненчик", спортен комплекс "Локомотив" и читалище "Христо Ботев 1928". Със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде основно ремонтиран Домът за стари хора "Гергана". В списъка фигурира и проект за рехабилитация, модернизация и изграждане на интелигентна система за управление на уличното осветление в кв. "Чайка".

Над 20 млн. лева Община Варна очаква да получи по програма "Развитие на регионите", като средствата ще бъдат използвани за изпълнението на редица инфраструктурни и социални проекти. Част от тях включват цялостно обновяване на СУ "Неофит Бозвели", ДГ №18 "Чайка"  и ДЯ №8 "Щурче", като за детската ясла е предвидено изграждане на пристройка с асансьор.

Програмата предвижда основен ремонт на Летния театър, както и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в Дневния център за деца и младежи с увреждания "Св. Йоан Златоуст". Част от средствата ще бъдат инвестирани в подобряването на диагностичната и лечебната дейност на  Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания "Д-р Марко А. Марков – Варна".

Планирано е и благоустрояване на парк "Елин Пелин", както и обновяване на междублоковото пространство с прилежащата улична мрежа между бул. "Христо Смирненски", ул. "Васил Ставрев", ул. "Д-р Басанович", бул. "Васил Левски", ул. "Ген. Георги Попов", по плана на 24-ти микрорайон на район Приморски.

По същата програма се предвижда и възстановяване на панорамния път Варна – Златни пясъци, в участъка на свлачище "Трифон Зарезан".

Освен това ще бъде изготвен План за устойчива градска мобилност, както и

ще се подмени част от подвижния състав, използван в обществения транспорт на града.

На последното заседание на комисията по европейски въпроси и международно сътрудничество към местния парламент, съветниците дадоха съгласието си Община Варна да участва като асоцииран партньор в проект "Подкрепа за най-малките" по Програма "Храни и основно материално подпомагане", съфинансирана от Европейския социален фонд+. Проектът е предназначен за семейства и лица с финансови затруднения, които очакват раждането на дете и имат нужда от основни стоки. Материалната подкрепа ще се осъществява под формата на два пакета, съдържащи артикули, които необходими за задоволяване на основните потребности на деца до 12-месечна възраст.