България - регионален център на полярните изследвания
Първата група от 34-тата Българска антарктическа експедиция отпътува към остров Ливингстън (Антарктида). Маршрутът на полярниците включва полети до Пунта Аренас и Магелановия пролив в Южна Америка, откъдето ще се качат на борда на чилийския военен кораб "Ахилес". След пресичане на пролива Дрейк и достигане до Българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" ги очаква задачата по раззимяване на постройките след астралната зима и подготовката за започване на работата по предстоящите научни и логистични проекти.
В първата група са включени: биологът доц. д-р Симона Георгиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) - БАН и д-р Борислава Маргаритова от Биологическия факултет на Софийския университет, които ще изпълняват проекти от Националната програма за полярни изследвания, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН), както и екипът от логистици. Това са: командирът на базата Камен Недков, д-р Цветан Василев, механиците Владимир Гигов и инж. Любен Любенов, електроинженерът Красимир Кръстев, лодководачът Елка Василева, логистиците Анастас Абаджиев и Александър Найденов и готвачът Самуил Челебиев.
В Пунта Аренас към групата българи ще се присъединят още четирима учени биолози – проф. Жозе Хавиер и д-р Жосе Секо от Университета в Коимбра, Португалия, ас. Емили Спероу от Университета Бейлор и Ариел Лийхи, докторант от Университета на Род Айлънд, САЩ.
Утре от пристанище Варна отплава и българският военноморски кораб НИК-421, който ще плава до южните ширини около 45 дни.
“Когато у нас застудява, на Южния полюс настъпва лято – и започва новият сезон за българските антарктически изследвания”, отбеляза пред БНТ проф. Христо Пимпирев, който е ръководител на Българския антарктически институт.
„Очакваме много добри резултати, които ще спомогнат да видим как се изменя този уникален животински свят с промените в климата“, коментира проф. Христо Пимпирев.
Тази експедиция поставя акцент върху научните изследвания, след като през последните години усилията бяха насочени към строителството на новата лаборатория на базата „Св. Климент Охридски“.
„Нашата лаборатория е истинска гордост – наподобява космическа станция на Луната. Антарктида е като друга планета“, добави проф. Пимпирев.
Основните проекти тази година са свързани с океанологията и климатичните промени. Български учени ще изследват теченията в пролива Бренсфийлд заедно с международен екип от Германия, както и влиянието на глобалното затопляне върху морското ниво.
„Теченията са изключително важни – една промяна в тяхната посока и скорост води до изключително сериозни промени в климата. Ако се смени посоката на Гълфстрийм, Великобритания ще стане като Антрактида,“ обясни той.
По думите му България се явява като регионален център на полярните изследвания на всички съседски държави. В рамките на експедицията ще се осъществят 25 научни проекта, от които 15 са изцяло български. Ще се правят различни изследвания, включително такива на минералните ресурси, космическото излъчване и влиянието на слънчевата активност върху климата.
„Климатът много ни интересува. Животът ни зависи от климата, изхранването ни зависи от климата. Антарктида е своеобразен лакмус на климата. Тя е най-голямата лаборатория на открито. Тя е един континент, 1/10 от земната маса, там се вихрят всички атмосферни процеси. Земята е едно цяло. Каквото става там, става и на цялата планета. Така че е изключително важно изучаването на климатичните промени на този континент, който е отделен от един студен океан. Температурата му целогодишно е 0 градуса. Това е една друга планета и ние имаме шанса - българите, да изследване тази част от света“, подчерта проф. Пимпирев.
Любопитен факт е, че един от новооткритите видове водорасли на ледения континент носи името на проф. Пимпирев.
