Диви орхидеи разцъфнаха във Варненския Екопарк

Сред пролетната растителност на Екопарк Варна може да се открият едни от най-интересните представители на местната флора – дивите орхидеи. Посетителите на Ботаническата градина край курорта Св. Св. Константин и Елена имат възможност да се насладят на цъфтежа както на впечатляващия пурпурен салеп (Orchis purpurea Hudson), така и на любопитния маймунски салеп (Orchis simia Lam.).

Orchis purpurea се отличава с плътни съцветия и характерни цветове, обагрени в бяло и пурпурно. Понякога се срещат и редки бели форми, при които липсват оцветяващите пигменти – естествена вариация в рамките на вида.

Orchis simia има по-фино, разперено устройство на цвета – с дълги дялове, които създават силует, напомнящ "маймунка".

Всички тези видове са добре приспособени към естествените си местообитания, но са изключително чувствителни към промени в средата.

От Университетската ботаническа градина край Варна обръщат внимание, че "...семената на орхидеите са микроскопични и почти без хранителни запаси. Развитието им зависи от симбиоза с почвени микоризни гъби (orchid mycorrhizal fungi), които осигуряват хранителни вещества в ранните етапи. Липсата на тази връзка силно затруднява развитието и прави орхидеите трудно преносими извън естествената им среда".

"Събирането на пурпурния салеп (Orchis purpurea) за лечебни цели е забранено със заповеди на министъра на околната среда и водите", подчертават от Варненския Екопарк.

Любопитно е, че повечето диви орхидеи, включително салепите, не отделят нектар. Те привличат опрашителите чрез форма и окраска на цветовете, без да предоставят храна – особеност, свързана с еволюцията на механизмите им за опрашване. 

Жълто зайче грозде или Asphodeline lutea (L.) Rchb., е сред характерните раноцъфтящи тревисти видове в Университетската ботаническа градина Екопарк – Варна.

Яркожълтите съцветия се издигат над туфите от тесни листа и създават силен цветен акцент в градината.

Видът произхожда от Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие, където се среща в сухи, слънчеви и каменисти местообитания. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развито коренище, достигащо до около 60–100 cm височина.

Цветовете, събрани в гроздовидни съцветия, се разтварят последователно отдолу нагоре, което удължава периода на цъфтеж.

Жълтото асфоделине е добре приспособено към засушаване и бедни почви, което го прави ценен вид за региона. Предпочита пълно слънчево изложение.

Принадлежи към семейство Asphodelaceae – растения, характерни за средиземноморската флора.

Любопитен факт е, че в миналото различни части на растението – млади леторасти, пъпки и корени – са използвани като храна в някои райони на Средиземноморието.