Хитова варненска писателка представя второ допълнено издание на дебютния си роман

Мечти, море, блясък, романтика, любов и копнеж – това са само някои от думите, които варненската писателка Симона Стоева вплита в страниците на грандиозния роман „Всички ние сме мечти“ – литературно пътешествие за смелчаци, готови да се протегнат към мечтите си, каквото и да им коства това.

След като спечели сърцата на читателите си и оглави книжните класации у нас, най-нежната изгряваща звезда на българската литература се завръща с още една спираща дъха история, която някои читатели вече познават – дебютния роман „Никога достатъчни“.

Преобразен в ново, преработено и допълнено издание, този роман, сред чиито фини нотки са вплетени най-съкровените чувства на човешката душа, излиза отново на пазара със специална изненада за почитателите на Симона Стоева. За пръв път на бял свят се появява втората част на романа „След края на завинаги“, в която читателите ще открият развръзката на една съвременна приказка, която дълги години тихо стои и чака своя щастлив финал...

Краят на 1999 г. Ако съществува списък с неща, които деветнайсетгодишната Теа мрази най-много, на първо място това са събиранията с хора. На второ – събиранията с пияни хора. На трето – непредсказуемостта. А новогодишният купон, на който най-добрата ѝ приятелка я е замъкнала, успешно покрива всички точки. И на всичкото отгоре е напът да преобърне живота ѝ с главата надолу.

Когато Джей Пи се съгласява да бъде домакин на празненството за изпращането на старата година, той няма как да подозира какво са му подготвили първите минути от новото хилядолетие.

Едно момиче с име на богиня, което използва правилата като щит за своето сърце. Един странник, който повече от всичко обича да ги нарушава. Двама скитници, чиито светове се сблъскват, само за да бъдат безжалостно разделени от съдбата. И да се превърнат в спомен – от онези, болезнените, които най-яростно пазим в сърцата си.

Петнайсет години изминават. Теа и Джей Пи се борят за мечтите си поотделно, влюбват се и си разбиват сърцата поотделно, но никога не забравят недовършената си история, която сякаш не спира да кънти в душите им – като отминало напомняне за щастието.

Докато един ден скучаещата съдба не решава отново да преплете животите им и да даде втори шанс на неизживяната им приказка. А едно кратичко „Здравей” да им припомни, че „щом една история ти е отредена, тя рано или късно те настига.“ Все пак човек не може вечно да бяга, колкото и да се опитва…

Мащабна и помитаща, смела като онази първа любов, за която сякаш няма нищо невъзможно, „Никога достатъчни. След края на завинаги“ е красива история за деликатните души, които носят магия в сърцата си и звезди в очите си.

Със своя нежен, но проницателен стил на писане, запечатал бурните емоции, за които често думите не ни стигат, Симона Стоева майсторски ни припомня, че домът невинаги е място. Понякога е друга човешка душа, която ти се струва по-позната от своята собствена. А не иска ли всеки от нас да се прибере у дома?

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.