Ина Ясипова представя "Зодиакът на старите българи"

След като пое по забравените калдъръмени пътища на автентичния български дух със спечелилите хиляди читатели у нас романи "Жива" и "Посветена", българската авторка Ина Ясипова се завръща с нов любопитен проект, който се впуска по следите на мъдростта на старите българи.

На пазара вече може да откриете апокрифния ръкопис "Зодиакът на старите българи", който разкрива методите, чрез които древните българи са гадаели съдбата си и са откривали своето място във Вселената.

Писателката, която от дълги години живее в Австралия, но изцяло се посвещава на българското и родното, развежда читателите из зодиака на древните ни предци, който значително се различава от традиционната астрология. Вместо да търсят отговори в подредбата на планетите, старите българи са се обръщали към природата около нас и са вярвали, че съдбата на всеки човек е предопределена от нея.

Ина Ясипова събира сведения от най-закътаните крайчета на родината, пътува из опустели къщи, горски пътеки и забравени от света селца – и някъде там тя намира истинската България. Такава, каквато малко хора познават.

Тя открива, че българите са били добри астрономи и са имали изключително точен календар, който разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден.

Ето защо в "Зодиакът на старите българи" всяка една седмица отговаря на една от 52-те зодии и носи знака на определено животно, дърво, камък или цвете. А всеки един знак носи знанието за българските съдби – предопределените качества и черти на всеки човек в зависимост от датата му на раждане.

Всяка зодия е съпътствана от специална билка с особено благотворно действие върху хората, родени под съответния знак, както и специално свещено място по българските земи, от което те черпят енергия и вдъхновение.

Вдъхновена от летоброенето, вярванията и законите на старите българи, Ина Ясипова приканва читателите да живеят в хармония с природата около нас – точно както предците ни са го правили. Да потърсят корените си и да намерят онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.