Изгубеното познание на предците ни търси Ина Ясипова в новата си книга "Посветена"

Със смайващия си дебют "Жива" живеещата в Австралия, българска писателка Ина Ясипова положи основите на вълнуващо литературно обяснение в любов към истинската България, което хиляди родни читатели приютиха в библиотеките и в сърцата си.

По-малко от година след излизането на тази книга-магия, скътала сред страниците си лек за всяка болка на търсещите, в книжарниците долита и нейното стремително продължение – "Посветена". 

Също толкова смела, проницателна и емоционална като "Жива", но изпълнена с още повече действие, необясними обрати на съдбата и любов към родните традиции и обичаи, "Посветена" се впуска в ново търсене на изгубеното познание на старите българи. 

А търсенето започва, разбира се, от калдъръмените улици на село Елици. Там, далеч от шума на големия град, Яна най-после е открила своя дом – както в някога изоставената къща на своята баба, така и в сърцето на съпруга ѝ Камен и сина ѝ Боян.

В завитото с плътното одеало на първия планински сняг село, скрило в себе си мъдростта на едно изминало време, се носят тишината и спокойствието, характерни само за местата, до които почти няма път. А и да има, малко са хората, които ще го изминат.

Затова, когато един ден на улицата се появява непознат тъмнозелен джип, Яна знае, че нещо непредвидимо ще се случи. Но не подозира, че притежателят на колата и доцент по етнография от София ще я поведе на неочаквано пътешествие, в чийто край се крие истинската причина за смъртта на родителите ѝ.

Седем са учителите, които Яна ще срещне по пътя си, водена от тефтерчето на даскал Григор от далечния XIX век. Седем са песните, които я повеждат в търсенето им, седем пъти и нейното име се споменава мистично в тях, седем са тайните, които трябва да разгадае, за да открие истината за своите корени.

Истина, чакаща да бъде пробудена от някоя "Посветена" душа.

Забравени истории от миналото на нашите предци и техните вярвания намират своя път към настоящето изпод магическото перо на Ина Ясипова.

Откровен и чист, черпещ надежда и вдъхновение от позабравената душа на България, "Посветена" е разказ за българското знание, което се крие някъде – или навсякъде около нас. И нежно ни напомня винаги да поддържаме огъня в огнището на сърцата си да не гасне. А това може да бъде постигнато единствено с любов.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.