Изложба "Женственост" открива галерия Графит на 8 март

От 8 март авторската изложба на Мери Керпичиян "Fèminitè | Женственост" гостува във варненската галерия Графит. Проектът е кураторска селекция от рисунки, графика и скулптори, която докосва като ласка на жена, разказва за нежността и силата ѝ, за деликатността, колорита и устойчивостта ѝ - чрез време, пространство, форми и техники.

"Това е изложба, която ще ви провокира!", категорични са организаторите.

Мери Керпичиян открива света на изкуството в пленителния Париж, където дълги години работи по проекти на ЮНЕСКО. Мери е потомък на световноизвестния руския художник Иван Айвазовски, подчинил стихиите на морета и океани в творбите си. Срещата със скулптурата е началото за Мери в изкуството. Редица нейни произведения са част от колекциите на европейски галерии. Но талантът ѝ не спира да преследва различни похвати. В основата на работите ѝ стои женската енергия и магнетизъм - тази неуловима сила, която създава човечеството. Тя е в основата и на изложбата ѝ "Fèminitè | Женственост", която може да бъде посетена в галерия Графит до 29 март. 

Изложба живопис "Алекситимия" ще бъде открита в галерия Графит във Варна на 11 септември - четвъртък, от 18:30 часа. Експозицията може да бъде разгледана до 28 септември.

Ето как я представя самата авторка:

"Аз съм Гергана Порва.
Рисувам под името Аосе — това е моят канал, връзката с нещо по-голямо от мен.
Не съм художник в обичайния смисъл.
Аз съм проводник.
Всяка картина минава през мен като преживяване.
Понякога боли, понякога ме чисти, понякога ме изправя пред собствени страхове, но винаги ме променя.
Аз не рисувам просто образи — аз превеждам усещания, емоции, кодове, които идват от места отвъд думите.
"Алекситимия" е моята най-лична изложба досега.
12 картини.
12 цикъла на душата.
12 портала, през които преминах — разпад, тишина, търсене, срещи, загуби, възраждане.
Всяка картина е различен свят, наситен с емоция, с неизказани думи и спомени, които тялото пази, дори когато умът е забравил.
В тях има толкова много любов, болка, свобода, страхове и разтваряне…
В тях има живот.
"Алекситимия" е невидим разговор.
Разговор без думи — между платното и теб.
Между това, което не си посмял да изречеш, и това, което винаги си усещал.
Не вярвам, че изкуството трябва да украсява.
Вярвам, че то трябва да събужда.
Да докосва места в теб, за които си забравил.
Да отваря спомени, да раздвижва енергия, да връща към собствената ти истина.
"Алекситимия" е покана.
Не да гледаш.
А да почувстваш.
Да се срещнеш с онова, което е скрито под повърхността.
Може би няма да разбереш всичко.
Но ще го усетиш."