Карлос Насар е Спортист на България за 2025-а

Световният шампион по вдигане на тежести Карлос Насар бе избран за Спортист номер 1 на България за 2025 година. Той получи 913 точки в анкетата на спортните журналисти. През миналата година Насар завоюва световна и европейска титла. "Да продължаваме напред и да славим родината!", пожела 21-годишният щангист на себе си и на всички отличени. 

Второ място в престижната класация зае световният вицешампион по волейбол Александър Николов (913 точки), а трети се нареди скиорът Алберт Попов (625 точки). 

Сред тях класирането в ТОП 10 допълниха: 4. Тервел Замфиров (Сноуборд) - 605 точки, 5. Никола Цолов (Автомобилизъм) - 525 точки, 6. Симеон Николов (волейбол) - 419 точки, 7. Иван Иванов (Тенис) - 331 точки, 8. Стилияна Николова (Художествена гимнастика) - 309 точки, 9. Божидар Саръбоюков (лека атлетика) - 253 точки, 10. Александър Везенков (Баскетбол) - 202 точки. 

"Всеки един от първата десетка заслужаваше първото място, защото през 2025-а българските спортисти бяха най-добрите посланици на страната ни. Благодарности за техните усилия, за упоритата работа на щабовете им, за федерациите, които трябва да се мерят също с най-добрите в света", заяви президентът на Българския олимпийски комитет Весела Лечева.

В подреждането на най-достойните спортисти за 2025 г., извън челната десетка попаднаха още Алекс Грозданов (Волейбол), Рами Киуан (Бокс), Малена Замфирова (Сноуборд), Кирил Милов (Борба), Милена Тодорова (Биатлон), Йоана Илиева (Фехтовка), Григор Димитров (Тенис), Радослав Янков (Сноуборд), Радослав Росенов (Бокс), Александър Василев (Тенис), Юлияна Янева (Борба), Магомед Рамазанов (Борба), Владимир Зографски (Ски скокове), Димана Иванова (Волейбол), Петър Мицин (Плуване), Мирослава Минчева (Спортна стрелба), Габриела и Стефани Стоеви (Бадминтон).

Националният тим по волейбол за мъже е първи при отборите, а италианският им селекционер Джанлоренцо Бленджини е №1 в анкетата при треньорите.

Спортист №1 с увреждания е лекоатлетът Ружди Ружди, който всяка година доказва своето постоянство.

За втора година беше присъдена и специалната награда "Вдъхновение", учредена от Българската асоциация на спортните журналисти. Тя се връчва на значима личност, която с работата, грижите, примера и постиженията си е инспирирала и подкрепила развитието на българския спорт и българските спортисти. Тази година тя беше връчена на родителите на младите волейболни звезди Александър и Симеон Николови - Мая и Владимир.

В последната една година България загуби трима велики спортисти и треньори, които оставиха незаличима следа в историята на спорта. Това са Норайр Нурикян, Боян Радев и Димитър Пенев. Семействата им получиха също специални награди.

Специални награди от БАСЖ получиха Малена и Тервел Замфирови "Животът е спорт", както и Радослав Янков "Спортна следа", Владимир Зографски, боксьорите Рами Киуан и Радослав Росенов, биатлонистката Милена Тодорова.

Асен Спиридонов е първият носител на наградата "Петър Василев" за спортен коментатор. Специална награда за помощ към младите "Герой на бъдещето" получи Илия Груев.

Специални награди "За изграждане на златно бъдеще в спорта" от Асоциацията на българските спортни федерации (АБСФ) бяха връчени на българските федерации по волейбол и ски.

Първата официална анкета "Спортист на годината" е проведена през 1958 г. В допитването, организирано от "Народен спорт", печели баскетболистката Ваня Войнова, която става първият официален победител. Рекордьор по спечелване на най-престижната награда е Стефка Костадинова - 4 пъти. Боян Радев и Станка Златева са избирани за №1 по 3 пъти. Осем големи български спортисти са триумфирали по два пъти - Продан Гарджев, Петър Киров, Христо Марков, Серафим Тодоров, Йордан Йовчев, Румяна Нейкова, Григор Димитров и Александър Везенков. С победата си в анкетата за 2025-а Карлос Насар стана деветият, тъй като той триумфира с отличието и през 2024-а. 

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.