Мощта на линиите разкрива Гергана Попова в изложба

На 9 юни, понеделник в Арт салона на Радио Варна от 18 часа, художничката Гергана Попова разкрива "Мощта на линиите" в самостоятелна изложба. 

Гергана Попова е родена в България, но живее във Виена от 1996 г. Споделя за себе си, че е самоук художник, а идеите за картините ѝ се появяват, докато сънува. 

Още от малка се занимава с музика, която е неразривна част от нейния творчески процес и вдъхновение. Друга страна на многоликата ѝ творческа душа е поетичният ѝ талант.

“В картините на Гергана можем да видим ексцентрични персонажи и ярки образи изпълнени в контрастни цветове и сложни, повтарящи се шарки. Линиите са динамични, често извити и създават усещане за движение. Творбите ѝ са наситени със символи - букви, цветя, насекоми, животни, препратки към митологията, съвременни елементи и структури. Палитрата ѝ е пъстра и ярка, а картините ѝ са като пътешествия през епохи и култури”, разказват организаторите на изложбата.

Откриването ще бъде съпроводено с концерт на австрийското дуо PRIMO+PRIMO, в което влизат Юрген Е. Ротенщайнер (китара, вокал, блус хармоника) и Ерик Ришави (вокал и бас китара). В програмата на изпълненията са включени американски и италиански блуз, джаз и поп от 60-те, 70-те и 80-те години. 

Изложба живопис "Алекситимия" ще бъде открита в галерия Графит във Варна на 11 септември - четвъртък, от 18:30 часа. Експозицията може да бъде разгледана до 28 септември.

Ето как я представя самата авторка:

"Аз съм Гергана Порва.
Рисувам под името Аосе — това е моят канал, връзката с нещо по-голямо от мен.
Не съм художник в обичайния смисъл.
Аз съм проводник.
Всяка картина минава през мен като преживяване.
Понякога боли, понякога ме чисти, понякога ме изправя пред собствени страхове, но винаги ме променя.
Аз не рисувам просто образи — аз превеждам усещания, емоции, кодове, които идват от места отвъд думите.
"Алекситимия" е моята най-лична изложба досега.
12 картини.
12 цикъла на душата.
12 портала, през които преминах — разпад, тишина, търсене, срещи, загуби, възраждане.
Всяка картина е различен свят, наситен с емоция, с неизказани думи и спомени, които тялото пази, дори когато умът е забравил.
В тях има толкова много любов, болка, свобода, страхове и разтваряне…
В тях има живот.
"Алекситимия" е невидим разговор.
Разговор без думи — между платното и теб.
Между това, което не си посмял да изречеш, и това, което винаги си усещал.
Не вярвам, че изкуството трябва да украсява.
Вярвам, че то трябва да събужда.
Да докосва места в теб, за които си забравил.
Да отваря спомени, да раздвижва енергия, да връща към собствената ти истина.
"Алекситимия" е покана.
Не да гледаш.
А да почувстваш.
Да се срещнеш с онова, което е скрито под повърхността.
Може би няма да разбереш всичко.
Но ще го усетиш."