“Невидимият град” представят в Музея за нова история на Варна

Нов експозиционен модул беше открит в Музея за нова история на Варна. Проектът “Невидимият град” е дарение от Камарата на архитектите в България. Той поставя началото на колекция от дигитални и физически модели на вече несъществуващи сгради с културна стойност в архитектурно-археологическия резерват „Одесос“ и охранителната му зона. Целта на проекта е да ги направи видими чрез изработване на дигитални модели по архивни данни, които в експозицията се визуализират по два начина: произведени с 3D принтер модели и чрез холограми, видими с мобилното приложение за смартфони INVISIBLE CITY.

През 2025 г. в рамките на проекта бяха включени сградите, намиращи се на следните 6 локации: Баня „Гъбата“ (ул. „Стефан Стамболов“ 16); Къщата на Марийка кап. Рандева (ул. ,,Драгоман“12); „Картофената къща“ (бул. „Княз Борис I“ 57); „Дупката“ (бул. „Княз Борис I“ 10-12-14); Турското консулство и домът на братя Тедески (бул.“Приморски“ 21-23); Фамилният дом на Кривошиеви (ул. „Д-р Лудвиг Заменхоф“ 24) и къщата на Темелко Костов (ул. ,,Дебър“22).

Проектът беше представен за първи път пред варненската общественост на 26 ноември 2025 г. в Дома на архитекта и досега беше изложен в Дома на науката и техниката във Варна

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.