Николай Костадинов става общински лидер на ГЕРБ във Варна

Николай Костадинов е новият лидер на общинската организация на ГЕРБ във Варна. Това съобщи при посещение в морската столица Бойко Борисов. На последните местни избори Костадинов бе преизбран за втори мандат като районен кмет на един от ключовите варненски райони - "Владислав Варненчик". При посещението на Бойко Борисов стана ясно също, че кметът на район "Младост" Христо Христов, който на последните избори се яви като конкурент на кандидата на ГЕРБ и бе подкрепен от местната коалиция "Алтернатива на гражданите", се връща в структурите на партията и става заместник на Костадинов. Организационен секретар ще е Тодор Балабанов - общински съветник и доскорошен председател на Общинския съвет във Варна, членове на общинското ръководство стават представители на младежката организация и общински съветници. Бившият кмет Иван Портних ще работи със структурите на ГЕРБ в областта, информира Радио Варна.

Борисов изтъкна, че целта на промените е връщане на доверието на избирателите.

При посещението си в морската столица Борисов отбеляза също, че ГЕРБ няма да подкрепи законопроекта за ветропарковете в Черно море. Решението е категорично и в него са обединени 69-имата депутати от партията. Среща с ръководството на ГЕРБ във Варна инициираха представители на сдружения от сектор "Рибарство", екоактивисти, хотелиери и ресторантьори, за да получат подкрепата на най-голямата партия в Народното събрание. 

Народните представители от ГЕРБ няма да подкрепят законопроекта, тъй като е станало ясно, че той е бил предложен без обществено обсъждане и съобразяване с исканията на бранша. "Затова нашата партия взе решение да оттеглим подкрепата при второ четене", заяви Борисов, цитиран от Радио Варна.

Преговорите за съдбата на общото управление след ротацията ще започнат през следващата седмица, съобщи още Борисов при посещението си в морската столица.

"След понеделник, когато стане ясна оценката за работата на министрите, ГЕРБ ще започне да води разговори по меморандума, предложен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ще постави условия кои от тях може да подкрепи и кои – не, както и разговори за състава на Министерския съвет. Конкретните преговори с ПП - ДБ може да започнат едва когато външният министър Мария Габриел и премиерът Николай Денков представят отчета за дейността на всички министри", уточни Борисов във Варна.

Той обобщи, че е нормално между партиите да има конфликти, но би трябвало да се обединяват около добрите неща, които са свършили и геостратегическата ориентация на страната, а не да се обиждат.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.