Ново издание, посветено на българската морска история, представи Военноморският музей

„Наследството на Морска България чрез колекциите на Военноморския музей“ е най-новото издание, посветено на българската морска история. Този каталог е първият, който в такъв обем и качество разкрива богатството и мисията на Военноморския музей. Той е едновременно историческо четиво и албум, в който са посочени най-ценните и интересни артефакти в Музея.

Специално внимание е отделено на създаването на Музея, първите му стъпки през 1883 г. и превръщането му в познатото ни днес хранилище на паметта и средище на българската морска история.  Подбраните като илюстрации експонати придружават разказите за българското военно и гражданско корабоплаване, успехите и загубите в отбраната на бреговете ни, предимствата и отговорностите, свързани с проучването, опазването и ползването на морето. Времевият диапазон обхваща три хилядолетия, а съдържанието е обединено в теми, формирани в резултат на досегашните научни проучвания по морска и военноморска история, определящи и хронологията на постоянната музейна експозиция. Читателите ще могат да осъществят своето пътешествие в морската ни история, започвайки от каменните котви и завършвайки с първото плаване на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ през 2023 г.

В изданието се акцентира на събитията от военната, политическата и стопанската история, доказали и променили историческата тежест на Флота, и на личностите, носители на духа и достойнствата на българския офицер и моряк.

Много от представените артефакти са изложени в музейните витрини, а други се съхраняват във фондовете и благодарение на каталога ще могат да достигнат до публиката.

Каталогът се издава от Националния военноисторически музей. Негов съставител е д-р Мариана Кръстева, а рецензент – доц. д-р Соня Пенкова. В подготовката му участва и колектив от музейни специалисти. Предпечатът и дизайнът са дело на „Арка“.

Изданието може да бъде закупено във Военноморския музей във Варна, в Националния военноисторически музей в София и Музея на авиацията в Крумово.

С тържествен военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ във Варна започнаха честванията на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

На церемонията присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов, началникът на щаба на Военноморските сили кап. I ранг Божидар Иванов, народни представители, районни кметове, представители на политически партии, духовници, дипломати, ветерани, представители на университети, обществени организации и граждани.

Под звуците на представителния духов оркестър на ВМС последва традиционното празнично шествие по бул. „Мария Луиза“, което стигна до паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Там духовници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на героите, дали живота си за обединението на България. След това церемонията продължи с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Част от празничната програма във Варна по повод Деня на Съединението беше и XIX Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“. Той се проведе на сцена “Раковина” в Морската градина с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. 

Важна част от честванията беше и историческа възстановка на събитията от 1885 година.

На площад „Независимост“ в центъра на града актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия.