Ново издание, посветено на българската морска история, представи Военноморският музей

„Наследството на Морска България чрез колекциите на Военноморския музей“ е най-новото издание, посветено на българската морска история. Този каталог е първият, който в такъв обем и качество разкрива богатството и мисията на Военноморския музей. Той е едновременно историческо четиво и албум, в който са посочени най-ценните и интересни артефакти в Музея.

Специално внимание е отделено на създаването на Музея, първите му стъпки през 1883 г. и превръщането му в познатото ни днес хранилище на паметта и средище на българската морска история.  Подбраните като илюстрации експонати придружават разказите за българското военно и гражданско корабоплаване, успехите и загубите в отбраната на бреговете ни, предимствата и отговорностите, свързани с проучването, опазването и ползването на морето. Времевият диапазон обхваща три хилядолетия, а съдържанието е обединено в теми, формирани в резултат на досегашните научни проучвания по морска и военноморска история, определящи и хронологията на постоянната музейна експозиция. Читателите ще могат да осъществят своето пътешествие в морската ни история, започвайки от каменните котви и завършвайки с първото плаване на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ през 2023 г.

В изданието се акцентира на събитията от военната, политическата и стопанската история, доказали и променили историческата тежест на Флота, и на личностите, носители на духа и достойнствата на българския офицер и моряк.

Много от представените артефакти са изложени в музейните витрини, а други се съхраняват във фондовете и благодарение на каталога ще могат да достигнат до публиката.

Каталогът се издава от Националния военноисторически музей. Негов съставител е д-р Мариана Кръстева, а рецензент – доц. д-р Соня Пенкова. В подготовката му участва и колектив от музейни специалисти. Предпечатът и дизайнът са дело на „Арка“.

Изданието може да бъде закупено във Военноморския музей във Варна, в Националния военноисторически музей в София и Музея на авиацията в Крумово.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.