Общинският съвет ограничи правомощията на кмета Благомир Коцев

Общинският съвет реши да прекрати правото на кмета на община Варна да извършва компенсирани промени, наложени в резултат на изменение в макроикономическите условия, възникване на неотложни потребности или други непредвидими обстоятелства, които са настъпили през бюджетната година. Компенсирани промени вече ще се правят с изричното съгласие на местния парламент.

Действията на мнозинството в Общинския съвет бяха предприети във връзка с писмо на директора на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов, адресирано до зам.-кметове, директори на дирекции, районни кметове. В него се посочва, че вследствие на решения на Общински съвет и на заповеди на кмета има непланирани разходи в бюджета на общината за 2024 г. и е наложително до края на годината да се заявяват само най-неотложни и приоритетни разходи.

Предложението за прекратяване на правомощията на кмета беше внесено от общинския съветник Генадий Атанасов, чието име снощи се появи в пост на Благомир Коцев в социалните мрежи. В зала „Пленарна“ той заяви, че предложението му е представено много манипулативно и извадено от контекст. Направени са и неверни внушения, тъй като предложението няма нищо общо с казуса със строителството на стадион „Варна“, изтъкна Атанасов. За да разсее спекулациите, той показа и изчете от трибуната внесения от него документ. 

В рамките на заседанието директорът на дирекция „Финанси и бюджет“ Кирил Симеонов поясни, че през годината са направени осем компенсирани промени на обща стойност около 1 400 000 лева.

Със заповеди на кмета са били отпуснати 700 хил. лева за текущи пътни ремонти. 287 хил. лева са били осигурени за пътя „Аспарухово” – „Галата”, 200 хил. лева – за озеленяване на града, други 160 хил. лева – за култура. Кметът е разрешил да се осигурят от местната хазна 23 хил. лева за покрива на Общинския детски комплекс и 20 хил. лева за празника на район „Аспарухово“. С кметска заповед са предоставени прогнозни 24 хил. лева за преброяване на кучетата и котките в града и 10 хил. лева – за наследниците на починал директор.

По искане на съветници кметът Благомир Коцев беше изслушан относно финансовото състояние на общината.

По думите му то е добро и в потвърждение на тази оценка е присъденият висок кредитен рейтинг на Варна.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.