Отбелязаха 60 години от първата ракетна стрелба на Военноморските сили

Тържествено беше отбелязана 60-ата годишнина от първата ракетна стрелба на Военноморските сили с брегови противокорабен ракетен комплекс. Честването беше в района на военно формирование 38010 - Приселци. На церемонията присъстваха заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Георги Пенев, офицери от Щаба на ВМС, бивши командири на ракетното формирование и ветерани. Гостите на тържеството посетиха експозицията, разположена в двора на Военноморския музей, където е изложена пускова установка и противокорабна ракета на комплекса "Сопка".

Първата ракетна стрелба е осъществена на 13 юни 1964 г. от нос Фиолент в района на град Севастопол, бившия СССР на брега на Черно море. Пускът на крилатата ракета от българския дивизион е направен по неподвижна морска цел на дистанция 65-70 км. Стрелбата на българските военнослужещи е оценена като отлична.

През лятото на 1966 г., пак край нос Фиолент, дивизионът изпълнява втората си ракетна стрелба, този път по подвижна мишена на разстояние 75 км. Постигнатото за втори път пряко попадение затвърждава името на дивизиона като боеспособно ракетно формирование на Военноморските сили.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.