Планират цялостно брегоукрепване на териториите около Варна

Община Варна ще предприеме временни мерки по обезопасяване на алеята преди летния сезон, но това няма да реши проблема трайно, каза кметът Благомир Коцев и добави, че вече се търсят варианти за финансиране на мащабният проект.

"Обмисляме цялостен проект за брегоукрепване на крайбрежието около Варна, целият северен бряг е свлачищен от Кранево до нос Галата, и на юг. Коментирахме този проект с премиера, както и с министъра на регионалното развитие и благоустройството, който утре ще е на посещение във Варна."

Това заяви кметът на Варна пред медиите днес, след като с премиера на страната Николай Денков направиха оглед на свлачището около Рибарския плаж.

Кметът даде за пример северната ни съседка Румъния, където вече е направен голям брегоукрепителен проект, на крайбрежието на Констанца, с привлечено европейско финансиране, като посочи, че се надява да има воля, това да се случи и у нас.

Има различни източниците на финансиране – европейско и друго, каза Коцев и допълни, че се изследват възможностите за осигуряване на значителни средства. По думите му, става въпрос за мащабен проект, с доста високи стойности, който трябва да се реши от държавата, тъй като общината няма собственост върху крайбрежието.

Холандска компания с доста богата история за подобни брегоукрепителни  мероприятия е изготвила проекта за брегоукрепване в Румъния и ние, заедно с областния управител, преговаряме с тях. Имахме  доста продуктивен разговор, така че предстоят новини по темата, коментира още кметът.  

Община Варна ще предприеме временни мерки по обезопасяване на алеята преди летния сезон, но това няма да реши проблема трайно, поясни Коцев.

"Освен по брега на Черно море, подобни проблеми има и покрай поречието на река Дунав. Трябва да наваксаме изоставане, което се е натрупало пред последните повече от 30 години", заяви и премиерът Денков.

По думите му, с кмета Благомир Коцев са обсъждали започването на подготовка за проекти, като същевременно ще се търсят източници на финансиране, както европейски, така и национални. "Това е доста дългосрочна задача, но трябва да се справим с нея", каза още Денков.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.