Представят във Варна оръжия от Априлското въстание

Изложба "Ковани за свободата. Саби от Априлското въстание, 1876 г. I Търновски революционен окръг" ще бъде открита в Музея на Възраждането във Варна навръх Националния празник 3 март, от 15 часа. 

Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг е потушено с изключителна жестокост към местното българско население. Музеят на Възраждането припомня героизма на априлци и отбелязва 150 години от тяхната саможертва в името на свободна България. 

В изложбата се включват шест музея, съхранили паметта и саможертвата на героите – Историческите музеи в Бяла черква и Севлиево, Регионалните исторически музеи във Велико Търново, Габрово и Ловеч и Музеят на  народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян.  

Над 30 образци на дългото хладно оръжие, ковани от българските майстори за участниците в Априлското въстание, ще бъдат представени във витрините.

Посетителите ще видят сабите на въстаниците от Бяла Черква и Мусина - част от отрядите на поп Харитон и Бачо Киро.

Акцент е и сабята на Христо Иванов – Големия, съратник на Левски, отдаден революционер и участник в едни от най-кървавите боеве при Ново село, Дебневския боаз и връх Марагидик. Сред експонатите са наковалните и меховете, използвани за изковаването на сабите.

Куратор на изложбата и автор на каталога "Ковани за свободата" е Виолин Калчев. Експозицията е достъпна за посещение в Музея на Възраждането във Варна до 27 март 2026 година.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.