Премиерен балет на сцената на "Опера в Летния театър" на 19 юни
Балетът "Катарина, или Дъщерята на разбойника" ще бъде представен за първи път в България, на сцената на "Опера в Летния театър", на 19 юни от 21 часа. Непоставяният повече от 100 години балет от средата на XIX век, е реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за най-голямата руска награда "Златната маска".
В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.
Хореографията и либретото на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.
Премиерата на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" е през 1846 г. в лондонския Royal Theater. След това "разбойничката от Абруцките планини" покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки "бандитската" тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата "Стратегически танц", който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век "Катарина" потъва в забвение.
"Съживена" от Сергей Бобров, специално за Варненската опера, хореографията на "Катарина" се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, оценявана подобаващо от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.
За решението си да "съживи" "Катарина", Сергей Бобров разказва:
"Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано със значимите явления на балетния XIX век, се спряхме на "Катарина".
"Много неща привличат в този балет - той е бил сред най-популярните на XIX век. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино. Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата "разбойническа" картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият "Стратегически танц" е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата.
В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.
Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като "Жизел", "Силфида"). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не "музеен експонат".
