Продължава археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос

Започна вторият етап на археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос в градинката между улиците "Цариброд", "Цар Симеон I", "Козлодуй" и "Д-р Людвиг Заменхоф". Проучването се извършва с разрешение, издадено от Съвет за теренни проучвания към Министерство на културата.

Изпълнението на втори етап на археологическо проучване вече е в ход и ще продължи 22 дни.

Резултатите от него и препоръките на комисията, която ще ги приема, ще бъдат отразени в техническата документация към дейност "Проектиране, ремонт и поддръжка на сектор от късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII в.)" към проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", чието изпълнение Община Варна започна през 2026 г.

Изготвено е и Техническо задание за проектиране на дейности по консервация, реставрация и експониране на разкритите структури, което е съгласувано с Министерство на културата с изискване да се извърши пълно проучване на парковата площ в участъка на север от разкритата крепостна стена.

При първия етап на археологическото проучване са разкрити Сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, Сектор от югозападната част на укрепителната система на Късноантичния Одесос и Военен склад (построен през 1832-1834 г.) и по-късно познат като "Беглишки хамбар" - "Държавен склад" с клон на "Българска търговска банка" до 1936 г.

Археологическите структури имат голяма научна, културна и експозиционна стойност, поради което необходимите за съхранението им мерки по консервация, реставрация и експониране са включени в проекта. Целта е  да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.