Росен Желязков във Варна: Инвестициите за отбрана ще бъдат увеличени през следващите години

Българската армия започва своя ускорен темп на модернизация. Още следващата седмица стартираме с конкретни стъпки в изпълнение на Националния план за отбрана в контекста на договореното след Срещата на върха на НАТО в Хага. Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който наблюдава от борда на фрегатата “Верни” демонстрации на бойни действия на море - операция в отговор на възникнала криза - в рамките на националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2025“ във Варна.

През следващите години ще бъдат увеличени инвестициите за отбрана в съответствие с новия ангажимент за разходи в размер на

5% от БВП – 3.5% за отбрана и 1.5% за свързани с отбраната инвестиции.

Премиерът съобщи, че финансирането ще бъде чрез национални бюджетни средства и чрез новия финансов инструмент на Европейския съюз – „Мерки за сигурността за Европа“ (SAFE). Този инструмент ще подкрепя държавите членки, желаещи да инвестират в промишлено производство в областта на отбраната чрез съвместни обществени поръчки, с акцент върху приоритетните способности.

Относно военноморското учение „Бриз 2025“ министър-председателят посочи, че тези демонстрации имат задачата не само разиграването на бойни тактики, но и задачата за преодоляване на бедствия и аварии, заедно с партньорите от НАТО. Премиерът наблюдава и готовността на военнослужещите за предотвратяване на инциденти и пожари, както и изпълнението на тактически задачи във вода – противодействие на дронове. „Противоминното сътрудничество заедно с нашите партньори в рамките на противоминната група е изключително важно за овладяване на нефтени разливи“, добави още Росен Желязков. 

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.