С поредица събития: Регионалната библиотека във Варна отбелязва Деня на четенето

Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна посреща Деня на четенето - 21 ноември 2025 г., с поредица от инициативи, свързани с темата за книгите като мост между поколенията и общностите. Програма включва литературни премиери, срещи с читатели, събития за деца и посещения във варненски училища.

На 21 ноември от 18 ч. ще се състои премиерата на книгата "ТКЗС в българската литература" от проф. Антоанета Алипиева. Събитието ще открие директорът на издателство "Аз-буки" Емил Спахийски, а проф. Алипиева, преподавател, изследовател и лектор в Белградския университет, ще представи своя труд пред варненските читатели в залите на отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека. Илюстрациите в изданието, дело на художника Росен Йорданов, ще бъдат представени в изложба.

Културната програма продължава на 25 ноември от 18 ч. с дебюта на  младата писателка Виктория Георгиева. Младежкият роман "Приключенията на Келвин. Тайните принципи на Вселената" от 23-годишната варненска авторка ще бъде представен в отдел "Детски и средношколски", където читателите ще се потопят в свят на магия, мистерии и откривателство. 

В следващите дни варненските библиотекарите ще посетят и няколко училища в областта, за да насърчат четенето чрез работилници, дискусии и тематични четения. Тези гостувания са продължение на усилията на библиотеката да бъде активен партньор в образователната среда и да подкрепя ранната читателска култура.

В контекста на Деня на четенето и паневропейската инициатива Ден на европейските автори, Варненската библиотека насочва вниманието към ролята на българските и европейските писатели за изграждане на общо културно пространство. Чрез планираните събития институцията подчертава значението на четенето като мост между култури, поколения и идеи.

Още на 15 ноември Регионалната библиотека даде старт на инициативите с откриването на изложбата "Литературата не е музей", която разглежда мястото на литературата в съвременния културен живот. Експозицията остава достъпна за посетителите във фоайето на библиотеката до 2 декември 2025 г.

Подробности за пълната културна програма на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" ще откриете на www.libvar.bg. 

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.