С пъстро празнично шествие във Варна отбелязаха 24 май

24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, бе отбелязан във Варна с тържественото общоградско шествие, в което се включиха хиляди ученици, учители, студенти, културни дейци и граждани. 

Празничната програма започна на площад „Св. св. Кирил и Методий“ под звуците на националния химн, изпълнен от Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

“Днес е денят, в който можем да сме горди, че сме българи и че сме дали нещо наистина значимо на света. Нещо, което идва от векове и ще остане за векове напред. Това е нашата азбука, която ни дава възможност да творим, да градим, да създаваме наука", каза в приветствието си кметът на Варна Благомир Коцев, като изтъкна, че тези букви се използват от повече от четвърт милиард души по света.

В словото си той отбеляза още, че за първи път българските букви присъстват и върху монетите на Европейския съюз като символ на признанието към българската култура и духовност. “Можем да сме горди, че сме европейци и че нашата култура е част от богатството на европейската култура”, посочи кметът.

В приветствието си Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че 24 май е ден на признателност към делото на светите братя Кирил и Методий и към всички, които съхраняват българската духовност, книжовност и култура. “Пазете заветите на славните ни предци и винаги помнете, че сред всичко онова, което е допринесло за съхраняването ни като народ, най-голям е приносът на родната ни писменост, духовност и култура. Вдъхновявайте се от делото на първоучителите и ревностно подражавайте на оставения от тях пример и всеотдайност”, каза още митрополит Йоан.

Сред официалните гости на събитието бяха още областният управител Марио Смърков, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, директорът на Регионалното управление по образование Ирена Радева, народни представители, районни кметове, общински съветници и други. На изградената специално за събитието сцена присъстваха и носители на Награда „Варна“ в областта на образованието, науката и културата през годините.

След приветствията на официалните гости започна и фолклорна композиция, изпълнена от танцови състави с ученици и студенти от различни формации в града.

Празничното шествие бе поведено от официалните гости под звуците на духовия оркестър на Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, който изпълни химна на светите братя „Върви, народе възродени“. След тях премина знаменен блок с български трибагреници, носени от 40 ученици от Варненската морска гимназия „Николай Чудотворец“, икона на светите братя и букви с надпис „Варна – знание и бъдеще“.

В шествието преминаха първи ученици и учители от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, които отбелязват своя патронен празник, следвани от училищата – носители на „Награда Варна“ – Варненската търговска гимназия „Георги Стойков Раковски“, Професионалната гимназия по туризъм „Асен Златаров“ и СУ „Любен Каравелов“. В традиционния парад се включиха общо 73 блока на училища, университети, центрове за подкрепа за личностно развитие и културни институции.

Паралелно с тях преминаха и блоковете на 53 детски градини, водени от ДГ №9 „Ален мак“ – носител на награда „Варна“ в областта на предучилищното образование. Сред участниците бяха още ДГ „Детски свят“, която отбелязва своя 50-годишен юбилей, ДГ №7 „Александър Сергеевич Пушкин“, която чества 65 години, както и ДГ №17 „Д-р Петър Берон“ и ДГ „Ян Бибиян“, които отбелязват 60-годишнини. Последваха и блоковете на всички останали детски заведения в града.

Празничната програма завърши с концерт на фолклорен ансамбъл „Варна“ пред входа на Морската градина.

Традицията Варна да отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий има повече от 160-годишна история. Началото е поставено през 1862 г., когато архимандрит Филарет произнася първото тържествено слово за делото на първоучителите пред българската общност в града. Оттогава до днес 24 май остава един от най-светлите и почитани празници в морската столица.

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.