В третия роман на Ина Ясипова – „Смирена“, пет писма носят мъдрост през вековете

Ина Ясипова завладя читателите с дебютния си роман „Жива“ – история, събрала в себе си цялата тайнственост на българските обичаи и традиции. А със стремителното му продължение „Посветена“ авторката пое по дирите на древното българско знание, което е скрито навсякъде около нас.

Сега писателката, живееща в Австралия, ни посвещава в ново късче от магическата си вселена с вълнуващата трета книга от поредицата – „Смирена“.

В този шеметен роман за сънищата и съдбите читателите ще научат още за предисторията на главната героиня Яна - още преди необяснимите пътища на съдбата да я отведат към калдъръмените улички на село Елици. И ще съберат още няколко важни парченца от пъзела на нейното предопределение.

Какво бихте направили, ако отворите пощенската си кутия и измежду рекламните флаери и ненужните бележки откриете истинско писмо от миналото – адресирано до вашия адрес и дори поименно до самите вас? Написано на език, който не знаете, но въпреки това изведнъж разбирате перфектно?

Не едно, а цели пет такива писма долитат до дома на младата Яна Асипова в Мелбърн, Австралия. Пет писма, които поставят здравия ѝ разум под въпрос и преобръщат нагласата ѝ към живота завинаги. Пет писма, които, против всякаква логика, Яна знае със сърцето си, че са съвсем истински.

Прага, 1948 г. Една оцеляла от Холокоста жена се бори да прости на хората, отнели ѝ всичко.

Санкт Петербург, 1916 г. Една от най-талантливите руски балерини се радва на височайше внимание, което ще я обрече на мъки след Октомврийската революция.

Стратфорд на Ейвън, 1607 г. Една разочарована съпруга е готова да разкрие истинската самоличност на най-обичания английски поет в историята. 

Село Каланджа, България, 1812 г. Една смела млада жена се зарича да отмъсти за смъртта на любовта на живота си и организира свирепа хайдушка чета само от жени. 

Рим, 68 г. Най-прочутата отровителка в историята се бори за вниманието на императорите Клавдий и Нерон, които я използват за своите собствени цели. 

Пет истории за смели жени ще проехтят в душата на Яна, ще прескочат столетия и континенти, разказвайки романтична история за силата на човешкия дух, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо.

Проникновен и мъдър, изпълнен с отгласи от вековете и вълнуващи приключения, „Смирена“ на Ина Ясипова е вдъхновяващ роман, който ни припомня, че пътят към истината е дълъг, но никога не отвежда в задънена улица. И единственият начин да открием истинското си предопределение на този свят е да отворим съзнанието си и да го последваме…

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.