Мобилно меню

Внукът на Димитър Димов вдъхнови нова постановка на Варненския театър

"Ботушът" разказва за времето след 40-те години на миналия век у нас
Внукът на Димитър Димов вдъхнови нова постановка на Варненския театър
740

 

"Ботушът" е най-новото заглавие в репертоара на варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Премиерата на постановката беше в края на март, а актуалните ѝ представления през април са на 8-и и 20-и, както и на 4-ти и 27-и май, в "The Center" на улица “Шипка” 4, от 19 часа.

В главните роли са Николай Божков, Константин Соколов, Станислав Кондов и Недялко Стефанов. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев - Ге. К., а вълнуващият текст е на Лило Петров. Младият автор е син на Теодора Димова и внук на Димитър Димов.

"Ботушът" разказва за времето след 40-те години на миналия век у нас и за убийствата, без съд и присъда, извършвани в този период. Авторът Лило Петров споделя, че хората от младото поколение се вълнуват от българската история след 9 септември, тъй като за нея малко се говори в училище.

"За младото поколение ситуацията у нас след 1944 година остава една голяма тайна, към която подхождаме с неразбиране. В същото време обаче продължаваме да живеем в тази "незатворена рана" от онова време. Ако ние не говорим за жертвите, те ще бъдат забравени, а това не бива да се случва, ние носим отговорност за паметта"

Роденият през 1990 година Лило Петров разкрива, че причината да се заинтересува от този период в историята ни е съвсем прозаична. "Като повечето млади хора и аз в един момент от живота си се колебаех дали да емигрирам или да остана в България, питах се дали бих искал децата ми да растат тук и така стигнах до въпроса - От какво точно искам да избягам? Естествено започнах да се ровя назад в историята и си дадох сметка, че реално почти нищо не знам за времето на комунизма и злокобните събития, които са се случили тогава. Това непознаване на събитията от онова време от страна на младото поколение е огромен проблем, защото някои събития в историята се повтарят, а как бихме могли да ги предотвратим, ако не говорим за тях и не ги познаваме..."

Лило Петров е категоричен, че обществото ни има дълг към жертвите на комунизма да съхрани спомена за тях. Авторът на "Ботушът" отбелязва, че не е трудно да бъде намерена информация за онова време.

"В книгите, които съм изчел по темата са документирани безброй съдби, които, дори описани в сух документален стил, разтърсват... Задачата, която си поставих е да разбера - какви са вътрешните механизми, които карат един човек да стигне до крайности..."

Според младия автор най-големият конфликт е между продължаващата омраза и прошката: "Мисля, че най-бруталните палачи на комунизма са били докарани до определено физическо и емоционално състояние, за да станат такива. Преди 9 септември са вярвали в едно, а то се оказва друго, после трето... Въпросът е кой къде поставя точката... В текста на "Ботушът" на единия персонаж - най-пострадалия, най-малтретирания, са дадени всички предпоставки, за да отмъсти на своя мъчител, даже някак бихме му простили ако го направи... Той обаче избира друг път, пътя на прошката... Аз самият вярвам в това, че трябва да спрем да се сочим с пръст - нещо, което и до днес продължаваме да правим. Ако само се мразим и не си прощаваме, не бихме могли да продължим напред - като личности и като общество..."

Лило Петров отбелязва, че е безкрайно щастлив, че точно Стоян Радев, когото много харесва като личност и режисьор, е пожелал да постави неговата пиеса на театралната сцена.

"В началото на репетициите, отправих моите извинения към екипа на "Ботушът", защото ровейки се в архивите и пишейки този текст, аз самият съм изживял ужас, а сега и те са подложени на същото нещо. Работейки по "Ботушът" всички трябваше да достигнат до дълбини, от които е трудно да се изплува и съм им безкрайно благодарен, че го направиха. Всички ние като общество сме длъжни да го направим..."

Режисьорът Стоян Радев не крие, че е силно повлиян от текста на Лило Петров.

"Пиесата е изключителна и това не е комплимент. Докато я четях, в главата ми се появи една фраза на Йордан Радичков - "Децата са ангелите на света!". И аз се замислих, ако е истина това, а кой съм аз, че да споря с мъдрец като Радичков, тогава какво става с ангелското у нас, когато пораснем, то къде отива, убиваме ли го у себе си и как така изчезва, че да се превърнем в тези персонажи, за които пиесата разказва"

Разсъжденията на Стоян Радев са причина от плаката на "Ботушът", дело на дизайнера Славяна Иванова, да гледа един тъжен ангел. "Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си", отбелязва Стоян Радев. "Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите... Ако причиняваме зло, то е насочено срещу всички майки по света. И защо тогава човек продължава да го прави... Исторически прототипи на 3 от действащите лица в "Ботушът" са някои от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година, известна като "Черния петък", убиват цвета на българската интелигенция, в това число лекари и писатели. И това е само началото... За по-малко от година представителите на комунистическата власт у нас избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам... В "Ботушът" ние се опитваме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са изчезнали техните ангели"...

Режисьорът изтъква знакова размяна на реплики в "Ботушът" между екзекутора и жертвата. "Екзекуторът казва: по царско време беше същото; да, отговаря жертвата, но вие каква промяна донасяте…”.

“Човекът може да бъде звяр, независимо от обществено-политическия строй, в който живее, без значение дали става въпрос за монархия, република, комунизъм, демокрация или нещо друго… Ако човек е загубил същността си, онова, заради което е създаден, ако е загубил ангела в себе си, режимът няма никакво значение…”

Стоян Радев отбелязва, че не е изпитвал никакви колебания, кои актьори да покани за четирите роли в “Ботушът”. “При мен обикновено става така, че още докато чета пиесата, веднага в съзнанието ми изплуват конкретни актьори. Щастлив съм, че и четиримата приеха поканата ми и заедно с художничката Даниела Николчова и композитора Калин Николов направихме най-добрия екип за “Ботушът”. Не искам да звуча самонадеяно като режисьор но смятам, че в “Ботушът” и четиримата актьори се показват в по-различна светлина от тази, в която са познати до момента. Надявам се публиката също да открие своята истина във всеки един от образите”.

Николай Божков се превъплъщава в ролята на Бачи в “Ботушът”. “Героят ми е съвкупност от няколко реални сатрапи от онова време - агенти и служители на Държавна сигурност, извършвали престъпления и зверства над неудобните на новата комунистическа власт. Всъщност е съществувала реална личност с прякор Бачи - той бил известен с измислените от него методи за мъчения и изнасилвания на жертвите. Друг от прототипите на моя герой лично е събул ботушите от безжизненото тяло на екзекутирания княз Кирил и гордо се разхождал с тях по улиците на София”, разказва Николай Божков.

Актьорът признава, че ролята на Бачи е огромно предизвикателство за него. “Хората умеят много ловко да измислят на секундата оправдания пред себе си и другите за деянията и поведението си. Както е казал Стайнбек: “След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите и дяволите”, разсъждава Николай Божков.

“Докато анализирах Бачи стигнах до извода, че лошото в човека не се дължи на някаква демоничност на човешката природа, а на отказа му да мисли и решава самостоятелно. Отказът да мислиш със собствената си глава и да изпълняваш чужди нареждания, води не само до обезличаване, но и до обезчовечаване”

Николай Божков подчертава, че силно вярва в това, че винаги идва Видов ден, “...но не в смисъла да се върне лошото на човека адекватно и пропорционално на това, което е извършил, а в моралното осъзнаване на постъпките му и тежестта на кръста, която го кара да се промени към по-добро”.

Константин Соколов е Петър в “Ботушът”. “Ролята ми дава възможността да преживея една огромна трагедия, да нося един вагон предварителни обстоятелства, които да ме доведат до това, да понеса пет вагона скръб на сцената, от десетте вагона обрати в сюжета и да оставя останалите сто вагона "какво след?" на публиката”, отбелязва актьорът.

Станислав Кондов, който представя образа на Георгиев в “Ботушът”, подчертава, че ролята е била голяма провокация за него като актьор. “Мисля, че тази пиеса и нашият прочит са послание и препоръка за младите и за времето, което е напред. Много се надявам те да видят това представление и да се информират, да започнат да четат, да се интересуват, защото в училище не се говори за това, или се говори, но с други думи…”, коментира той.

“Вярвам, че след този спектакъл, всеки ще погледне на живота си по един по-различен начин, ще стане по-смирен!”

Недялко Стефанов влиза в ролята на Симеон в “Ботушът” - млад човек роден в края на 90-те години. “В Симеон има диаболизъм и той е неизбежен, заради нещата, които му се налага да прави, но чистотата и ангелската му душа са залог за доброто, което идва и това е едно от основните послания на “Ботушът”, смята Недялко Стефанов.

Писателите Емил Андреев и Александър Чобанов също не пестят суперлативи за пиесата на Лило Петров. “Пиесата започва с едно от най-зловещите събития в българската история - избиването на регентите, министрите и народните представители на 2 февруари 1945 година. Динамичната ѝ драматургия ни разкрива последствията от тези убийства върху палачите и невинния свидетел, принуден да зарови ямата, в която са хвърлени телата. Образите са отлично изградени, а репликите им са точно намерени и съответстват на характерите на героите. В съвременната ни драматургия “Ботушът” е един от първите опити да се разкаже за това нечовешко деяние… Този текст трябва да има своята среща с възможно най-широка публика”, коментира Емил Андреев. “Смелостта, която Лило Петров има, за да ни разкаже за жестокостта на тези самопровъзгласили се главорези, издавали смъртни присъди с лекота, трябва да бъде също така смело подкрепяна. Аз лично вярвам, че появата на автори като Лило Петров е напълно закономерна и абсолютно нужна на българската театрална сцена. И съм сигурен, че пиесата “Ботушът”, няма да остане незабелязана”, обобщава писателят и сценарист Александър Чобанов. 

2023 © Варна е / снимки: Тони Перец за Драматичен театър “Стоян Бъчваров” / в текста са използвани цитати от интервюта на Виолета Тончева

Пред пълни зали Варненският куклен театър играе новия си спектакъл "Храбрият оловен войник"

Следващото представление ще е на 23 ноември
Пред пълни зали Варненският куклен театър играе новия си спектакъл "Храбрият оловен войник"

На голям интерес от страна на малки и големи ценители на театъра в морската столица се радва новото представление на Варненския куклен театър "Храбрият оловен войник". Пред пълна зала бяха представени, както премиерните спектакли на 8 и 9 ноември, така и следващият - на 17-и. Предстоящата дата, за която все още има свободни места е 23 ноември, а билети може да бъдат закупени онлайн или на място на касата на театъра на ул. "Драгоман" 4. Спектакълът е подходящ за деца над 𝟒 год.

"Храбрият оловен войник" на Ханс Кристиан Андерсен е една от най-трогателните приказни истории, написани някога.

В драматизацията и режисурата на Иван Колев главните герои са собствениците на магазин за детски играчки в Копенхаген - г-н Нилсен, съпругата му Тилда и децата Ханс и Джени. Благодарение на тяхното богато въображение, добре познатата ни вълнуваща история за еднокракия оловен войник и хартиената балерина ще оживее пред очите на малки и големи в един необикновен и завладяващ приказен свят, където всичко е вълшебно и всичко е възможно.

Автор на сценографията, куклите и костюмите за спектакъла е Христина Младенович – Храстче, музиката и тестът на песните са дело на Иван Кръстев, аудио дизайн - Хуан Руа (4 Rooms Recording Studio), визуална среда - Тодор Тодоров

В ролите са: Теодор Христов, Антоана Петрова, Боян Стоянов и Евгения Василева. 

2024 © Варна е / снимки: Краси Коев за Държавен куклен театър - Варна