Във Варненската библиотека съчетават четенето с физическа активност

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев дари книги за фонда на регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. За поредна година с този жест, посветен на Деня на народните будители, той подкрепя варненската библиотека и нейната мисия да пази книжовното наследство и да насърчава знанието, културата и духовността.

"Денят на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, няма аналог по света. Зад него има много история, но будителството не е само минало. За щастие, днес също имаме своите будители", заяви Емил Радев в приветствието си към екипа на варненската библиотека. Той изказа благодарност за усилията на библиотечната общност

"да разпалва искрата, която ни кара да четем, да търсим, да помним и държи духа ни буден".

Евродепутатът отбеляза, че за дарението са подбрани нови заглавия – исторически, документални, биографични, художествени издания, но и книги за деца. "Нищо не развива детската фантазия и креативност така, както четенето. То не може да се замести от телефона и таблета, затова е изключително важно да насърчаваме интереса на децата към книгите", изтъкна Емил Радев, който вече 10 години е посланик на библиотеките в Европейския парламент. 

Директорът на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" Радка Калчева благодари за последователната подкрепа и увери, че дарените книги веднага ще влязат в библиотечния фонд, за да бъдат достъпни за читателите. Тя информира, че варненската библиотека продължава да развива своите услуги и стартираното на 1 септември мобилно приложение вече се ползва активно от около 700 читатели.

"Надяваме се да се осигури финансиране, с което догодина да надградим мобилната версия "Моята библиотека". В момента тя предлага бърза и лесна онлайн възможност за търсене в каталог, заявка и резервиране на книги, както и история на заеманията", обясни Калчева.   

От днес варненската библиотека има и още една придобивка в уютната и модерна "Зелена читалня" – велоергометър, който позволява четенето да се съчетае с физическа активност. С идеята за екологичност и устойчивост уредът дава възможност чрез използваната човешка сила да се произвежда електричество, достатъчно за зареждането на малки смарт устройства като телефони и таблети. "Това е още една провокация към читателите ни, която заимствахме от добрия опит на библиотеки в Нидерландия", сподели Радка Калчева и допълни, че вече се работи и по проект за обновяване на компютрите в РБ "Пенчо Славейков".

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.