Започна военноморското учение "Бриз 2023"

От 13 до 22 октомври 2023 година, Военноморските сили на Република България провеждат националното военноморско учение "Бриз 2023" отворено за участие на чуждестранни военноморски сили. Учението се провежда в териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона на Република България и в райони, които са обявени своевременно.

В учението ще вземат участие военни кораби, авиация, личен състав, сили и средства от Военноморските сили на България, Албания Белгия, Великобритания, Грузия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Франция, Военноморското командване на НАТО, Командването за специални операции в Европа SOCEUR, Тренировъчен център на НАТО по морски възпиращи операции (NMIOTC), Щабния елемент за интеграция на  силите на НАТО в България NFIU, Съвместното командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушните сили, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Основната цел на учението е да се повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между ВМС на участващите страни, чрез отработване на съвместни задачи и водене на широк спектър от бойни действия на море в операция за осигуряване на морската сигурност в региона.

Двадесет и седмото издание на военноморското учение "Бриз" продължава традицията от предходните издания - да се отработи междуведомственото сътрудничество в многонационална среда, с активното участие на 4 министерства, 27 държавни организации, правителствени и неправителствени организации, доброволчески сдружения и ведомства.

Планирането на учението се извърши под ръководството на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, който е и общ ръководител на "Бриз 2023". Офицер, провеждащ учението и директор на учението е флотилен адмирал Георги Пенев – заместник-командир на Военноморските сили. Началник на Щаба на ръководството на учението е капитан І ранг Ваньо Мусински – началник на Щаба на Военноморските сили. Командир на многонационално корабното оперативно съединение е флотилен адмирал Велко Велков – командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.