47% от българите очакват 2026-а да е по-лоша от 2025-а

Една трета от българите определят изминалата година като добра за България, а 28% очакват следващата да бъде по-добра. В личен план 35% смятат, че 2026 г. ще бъде по-добра година за тях. Това сочат данните от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на нагласите спрямо отминаващата 2025 г. и очакванията за 2026 година.

61% от българите са били щастливи през 2025 г. - стойност, близка до отчетената и през предходната година. На този фон 33% определят 2025 г. като добра година за България, като делът се е увеличил с 9% спрямо миналата година. Въпреки това мнозинството от българите (53%) определя годината като лоша за страната.

В личен план нагласите са по-позитивни - близо шест от десет българи (59%) определят 2025 г. като добра за тях самите. Делът е сходен с отчетения в края на миналата година. За над една четвърт от пълнолетните българи (28%) отминаващата година е била лоша в личен план. Както оценките за страната, така и личните оценки са най-позитивни сред най-младите (18–29 г.), които традиционно са по-оптимистично настроени.

Очакванията за идната 2026 година обаче са по-песимистични в сравнение с тези в края на предходната година. 28% са на мнение, че България я очаква една по-добра година - с 10% по-малко спрямо година по-рано. Същевременно близо половината от българите (47%) очакват една по-лоша година за страната, като делът е почти двойно по-висок от отчетения през миналата година (26%).

Персоналните очаквания са малко по-оптимистични - 35% очакват по-добра година в личен план, а 29% - по-лоша. Въпреки това, и тук се наблюдава отчетливо влошаване спрямо предходната година, когато 47% са очаквали по-добра година за себе си, а едва 15% - по-лоша.

Изследването на "Тренд" е направено в периода между 29 ноември и 5 декември 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1002 души на възраст над 18 години. 

Националният съвет по туризъм заседава с участието на представители на държавните институции, общини, туристическия бранш, браншови и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха отчетени резултатите от изминалата година и очертани основните приоритети за развитието на сектора през 2026 г., сред които активната роля на държавата, диверсификацията на туристическото портфолио на България, подобряването на свързаността и справянето със структурни предизвикателства като недостига на работна ръка и силната сезонност.

Министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош подчерта, че настоящият форум традиционно цели да дава балансирана и реалистична оценка за състоянието на сектора. По думите му през изминалата година е било от ключово значение държавата ясно и последователно да заеме активна позиция в сектор "Туризъм". Освен конкретните добри резултати от летния и зимния сезон, като основен напредък беше откроено утвърждаването на държавата като реален участник в диалога с бранша. "Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата", посочи Мирослав Боршош.

Сред основните теми в дискусията беше и необходимостта от диверсификация на туристическото предлагане. Министърът в оставка акцентира върху нуждата България да се представя като многопластова дестинация. "Когато не разширяваш портфолиото си и не представяш дестинацията си като многопластова, рано или късно изчерпваш съществуващото предлагане. Затова, освен основните форми на туризъм, които носят приходи за страната, всяка година държавата трябва да има и ясен допълнителен акцент, към който целенасочено да насочва рекламата и маркетинга си", заяви Мирослав Боршош. Той отчете, че фокусът върху винения туризъм през 2025 г. вече е дал измерими резултати и международна разпознаваемост, а като следваща логична стъпка посочи развитието на културния туризъм с цел по-добро разпределение на туристопотока и удължаване на сезона.

Председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание д-р Десислав Тасков отчете добрия диалог между законодателната и изпълнителната власт през изминалата година и подчерта като положителна практика провеждането на изнесени заседания в туристически дестинации, където проблемите се обсъждат на място с бизнеса и местните власти.

Недостигът на кадри беше откроен като един от най-сериозните проблеми пред сектора.

В резултат на съвместната работа с бранша Министерството на туризма е обобщило конкретни потребности за между 8 и 10 хиляди работници. Информацията е предоставена на Министерството на външните работи и ще бъде обект на последващ мониторинг с цел по-добра координация и облекчаване на визовите процедури. По време на срещата беше инициирана и дискусия по темата за дуалното професионално обучение, като бяха представени възможностите на проекта "ДОМИНО 2: интегриране на дуалното професионално образование и обучение в БГ", въведен от МОН за първи път през 2015 година.

От страна на туристическия бранш беше дадена положителна оценка за работата на Министерството на туризма и за ясното поставяне на ключовите теми още в началото на годината, за надградените политики и запазените добри практики. По време на срещата беше изтъкнат и потенциалът на медицинския туризъм, който вид туризъм може да се превърне в национален приоритет и да допринесе за удължаване на сезона и за по-добро международно позициониране на дестинация България.

В рамките на заседанието беше представена Програмата за национална туристическа реклама през 2026 г, бяха засегнати и въпроси, свързани със законодателните промени, управлението на националните курорти, засилването на контролната функция на държавата и мерките, предприети от страна КЗП в сътрудничество с Министерството на туризма, с цел защита на коректния бизнес и на потребителите на туристически услуги, като участниците се обединиха около необходимостта от тясно междуинституционално взаимодействие.

В заключение министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош подчерта стратегическата роля на сектора и необходимостта от приемственост в провежданите политики. "В туризма има решения на стратегическите задачи, които стоят не само пред сектора, но и пред държавата като цяло. Свършената през тази година работа не беше малко и създава стабилна основа за бъдещото управление. Няма да се откажа от тази линия на работа, защото е важно да не загубим постигнатото и да продължим да надграждаме в интерес на страната", заяви министърът и благодари на участниците за ангажираността и съвместната работа.