47% от българите очакват 2026-а да е по-лоша от 2025-а

Една трета от българите определят изминалата година като добра за България, а 28% очакват следващата да бъде по-добра. В личен план 35% смятат, че 2026 г. ще бъде по-добра година за тях. Това сочат данните от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на нагласите спрямо отминаващата 2025 г. и очакванията за 2026 година.

61% от българите са били щастливи през 2025 г. - стойност, близка до отчетената и през предходната година. На този фон 33% определят 2025 г. като добра година за България, като делът се е увеличил с 9% спрямо миналата година. Въпреки това мнозинството от българите (53%) определя годината като лоша за страната.

В личен план нагласите са по-позитивни - близо шест от десет българи (59%) определят 2025 г. като добра за тях самите. Делът е сходен с отчетения в края на миналата година. За над една четвърт от пълнолетните българи (28%) отминаващата година е била лоша в личен план. Както оценките за страната, така и личните оценки са най-позитивни сред най-младите (18–29 г.), които традиционно са по-оптимистично настроени.

Очакванията за идната 2026 година обаче са по-песимистични в сравнение с тези в края на предходната година. 28% са на мнение, че България я очаква една по-добра година - с 10% по-малко спрямо година по-рано. Същевременно близо половината от българите (47%) очакват една по-лоша година за страната, като делът е почти двойно по-висок от отчетения през миналата година (26%).

Персоналните очаквания са малко по-оптимистични - 35% очакват по-добра година в личен план, а 29% - по-лоша. Въпреки това, и тук се наблюдава отчетливо влошаване спрямо предходната година, когато 47% са очаквали по-добра година за себе си, а едва 15% - по-лоша.

Изследването на "Тренд" е направено в периода между 29 ноември и 5 декември 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1002 души на възраст над 18 години. 

Винаги през януари актуалната тема са грипа и вирусните инфекции. Според министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов, можем да контролираме разпространението им по два начина. "Единият начин е имунизацията, която трябва да се предприеме поне 2 месеца преди това и другият начин е като съблюдаваме някакъв режим на поведение и най-важното хората, които смятат, че имат вече някаква симптоматика, трябва да се изолират вкъщи", подчерта той в студиото но БНТ. 

Първа Варна обяви грипна епидемия

От утре е Добрич, а наближават ръста 200 на 10 000 души Бургас и Силистра. Кирилов каза, че здравните власти следят тези показатели ежедневно и те се засичат по няколко възможни пътища.

"Пикът на епидемията се очаква в края на този месец, но след като един вирус е в популацията, ние нямаме обективни възможности да го спрем. Важно в случая е колективният имунитет, т.е. колко хора имат имунитет спрямо този вирус, който сега е H3N2 и вече е доказан в Националната референтна лаборатория. Другият вариант е да се намалят социалните контакти", обясни здравният министър.

Специалистите от регионалните здравни инспекции ежедневно поддържат връзка с главния държавен здравен инспектор и ако се достигне до обявяване на епидемия, която е свързана с ограничаване на много дейности, самата заповед също се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

Силви Кирилов е категоричен, че към този момент няма нужда да се обявява грипна епидемия в страната. 

Според него децата са най-уязвими към този грипен щам, тъй като имунната им система няма възможност да се справи, каквато има имунната система на възрастен човек. От грипа обаче са застрашени и хората над 65-годишна възраст, тъй като тяхната имунна система пък отслабва, а те имат и други придружаващи заболявания и възможността за усложнения от грип е значително по-голяма.