47% от българите очакват 2026-а да е по-лоша от 2025-а

Една трета от българите определят изминалата година като добра за България, а 28% очакват следващата да бъде по-добра. В личен план 35% смятат, че 2026 г. ще бъде по-добра година за тях. Това сочат данните от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на нагласите спрямо отминаващата 2025 г. и очакванията за 2026 година.

61% от българите са били щастливи през 2025 г. - стойност, близка до отчетената и през предходната година. На този фон 33% определят 2025 г. като добра година за България, като делът се е увеличил с 9% спрямо миналата година. Въпреки това мнозинството от българите (53%) определя годината като лоша за страната.

В личен план нагласите са по-позитивни - близо шест от десет българи (59%) определят 2025 г. като добра за тях самите. Делът е сходен с отчетения в края на миналата година. За над една четвърт от пълнолетните българи (28%) отминаващата година е била лоша в личен план. Както оценките за страната, така и личните оценки са най-позитивни сред най-младите (18–29 г.), които традиционно са по-оптимистично настроени.

Очакванията за идната 2026 година обаче са по-песимистични в сравнение с тези в края на предходната година. 28% са на мнение, че България я очаква една по-добра година - с 10% по-малко спрямо година по-рано. Същевременно близо половината от българите (47%) очакват една по-лоша година за страната, като делът е почти двойно по-висок от отчетения през миналата година (26%).

Персоналните очаквания са малко по-оптимистични - 35% очакват по-добра година в личен план, а 29% - по-лоша. Въпреки това, и тук се наблюдава отчетливо влошаване спрямо предходната година, когато 47% са очаквали по-добра година за себе си, а едва 15% - по-лоша.

Изследването на "Тренд" е направено в периода между 29 ноември и 5 декември 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1002 души на възраст над 18 години. 

Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство за утвърждаването на българското вино като важна част от идентичността на България.

"Поставяме началото на една национална инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план", изтъкна министърът на туризма Илин Димитров.

Според земеделския министър Пламен Арбовски автентичните винени сортове и традиции са една от визитните картички на България. "Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени", подчерта той.

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев посочи, че в момента в българските заведения и туристически комплекси се предлагат предимно вносни вина.

"Сега има хоризонт да развиваме винарството с пълна сила и поемам гаранция за законовите промени. Браншът трябва да участва активно", заяви Гечев.

Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива "Избери българското вино", съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития.

Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.