47% от българите очакват 2026-а да е по-лоша от 2025-а

Една трета от българите определят изминалата година като добра за България, а 28% очакват следващата да бъде по-добра. В личен план 35% смятат, че 2026 г. ще бъде по-добра година за тях. Това сочат данните от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на нагласите спрямо отминаващата 2025 г. и очакванията за 2026 година.

61% от българите са били щастливи през 2025 г. - стойност, близка до отчетената и през предходната година. На този фон 33% определят 2025 г. като добра година за България, като делът се е увеличил с 9% спрямо миналата година. Въпреки това мнозинството от българите (53%) определя годината като лоша за страната.

В личен план нагласите са по-позитивни - близо шест от десет българи (59%) определят 2025 г. като добра за тях самите. Делът е сходен с отчетения в края на миналата година. За над една четвърт от пълнолетните българи (28%) отминаващата година е била лоша в личен план. Както оценките за страната, така и личните оценки са най-позитивни сред най-младите (18–29 г.), които традиционно са по-оптимистично настроени.

Очакванията за идната 2026 година обаче са по-песимистични в сравнение с тези в края на предходната година. 28% са на мнение, че България я очаква една по-добра година - с 10% по-малко спрямо година по-рано. Същевременно близо половината от българите (47%) очакват една по-лоша година за страната, като делът е почти двойно по-висок от отчетения през миналата година (26%).

Персоналните очаквания са малко по-оптимистични - 35% очакват по-добра година в личен план, а 29% - по-лоша. Въпреки това, и тук се наблюдава отчетливо влошаване спрямо предходната година, когато 47% са очаквали по-добра година за себе си, а едва 15% - по-лоша.

Изследването на "Тренд" е направено в периода между 29 ноември и 5 декември 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1002 души на възраст над 18 години. 

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.