10 години Патриарх Неофит начело на Българската православна църква

Днес се навършват десет години от интронизацията на Българския патриарх Неофит. В цялата страна бяха отслужени тържествени молебени в негова чест.

Тези, които познават патрирах Неофит добре го определят като мъдър, смирен и търпелив и въпреки здравословните проблеми, застанал твърдо на поста си. Неоспорим факт е, че избирането му донесе спокойствие в църквата.

Изборът на нов патриарх започна рано сутринта на 24 февруари 2013 година. При първото гласуване никой от тримата кандидати- митрополитите Неофит, Гавриил и Галактион не събра необходимата подкрепа. Последва втори тур. На него русенският митрополит Неофит спечели 90 гласа срещу 47 за ловчанския митрополит Гавриил.

Роден през 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров, патриарх Неофит стана третият поред водач на църквата ни след възстановяване на патриаршеското ѝ достойнство. Човек, дълбоко вярващ и по християнски възпитан.

"Той съчетава преди всичко в себе си смирение, търпение, много любов към Бога и ближните. Вече десет години ръководи мъдро кораба на родната Българската православна църква", каза западно и средноевропейски митрополит Антоний.

През тези десет години беше призната автокефалията на македонската църква. Беше канонизиран за светец Серафим Соболев. През 2015 г. патриархът служи с Вселенския патриарх, през 2018 г. беше с руския патриарх на Шипка. Излезе на протест заради собствеността на катедралния храм. Осъдена беше Истанбулската конвенция. През 2019 г. патриархът се срещна с папа Франциск, през 2022 г. призова да спрат кръвопролитията в Украйна. Държавата отпусна заплати на свещениците.

"Това се случи по времето на българския патриарх Неофит, което дава наистина една свобода и спокойствие на нашите свещенослужители да изпълняват своите задължения", каза западно и средноевропейски митрополит Антоний.

Патриарх Неофит е благотворител - не приема подаръци, а дарява средствата за благородни каузи. Дава собствени пари на бедните и слабите.

Избирането му за патриарх преди десет години успокои твърде нагорещените страсти в църквата след смъртта на патриарх Максим.

В последните години патриархът често боледува, но винаги, когато му е възможно присъства молитвено на богослуженията. Председателства и заседанията на Светия Синод.

Желаем на патриарх Неофит здраве и бодрост на духа.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.