10 години Патриарх Неофит начело на Българската православна църква

Днес се навършват десет години от интронизацията на Българския патриарх Неофит. В цялата страна бяха отслужени тържествени молебени в негова чест.

Тези, които познават патрирах Неофит добре го определят като мъдър, смирен и търпелив и въпреки здравословните проблеми, застанал твърдо на поста си. Неоспорим факт е, че избирането му донесе спокойствие в църквата.

Изборът на нов патриарх започна рано сутринта на 24 февруари 2013 година. При първото гласуване никой от тримата кандидати- митрополитите Неофит, Гавриил и Галактион не събра необходимата подкрепа. Последва втори тур. На него русенският митрополит Неофит спечели 90 гласа срещу 47 за ловчанския митрополит Гавриил.

Роден през 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров, патриарх Неофит стана третият поред водач на църквата ни след възстановяване на патриаршеското ѝ достойнство. Човек, дълбоко вярващ и по християнски възпитан.

"Той съчетава преди всичко в себе си смирение, търпение, много любов към Бога и ближните. Вече десет години ръководи мъдро кораба на родната Българската православна църква", каза западно и средноевропейски митрополит Антоний.

През тези десет години беше призната автокефалията на македонската църква. Беше канонизиран за светец Серафим Соболев. През 2015 г. патриархът служи с Вселенския патриарх, през 2018 г. беше с руския патриарх на Шипка. Излезе на протест заради собствеността на катедралния храм. Осъдена беше Истанбулската конвенция. През 2019 г. патриархът се срещна с папа Франциск, през 2022 г. призова да спрат кръвопролитията в Украйна. Държавата отпусна заплати на свещениците.

"Това се случи по времето на българския патриарх Неофит, което дава наистина една свобода и спокойствие на нашите свещенослужители да изпълняват своите задължения", каза западно и средноевропейски митрополит Антоний.

Патриарх Неофит е благотворител - не приема подаръци, а дарява средствата за благородни каузи. Дава собствени пари на бедните и слабите.

Избирането му за патриарх преди десет години успокои твърде нагорещените страсти в църквата след смъртта на патриарх Максим.

В последните години патриархът често боледува, но винаги, когато му е възможно присъства молитвено на богослуженията. Председателства и заседанията на Светия Синод.

Желаем на патриарх Неофит здраве и бодрост на духа.

Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият актьор е починал вчера - на 1 юли, съобщиха от семейството му. Сбогуването е било днес, в тесен кръг, както самият той е пожелал в последните си дни.

Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими образи, отбелязва БНТ. Само на 15 години се качва на сцената на Народния театър – в "Сирано дьо Бержерак", постановката на баща му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, участие в самодеен театрален състав.

Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от когото научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи.

Има над 60 театрални и 50 филмови роли, 30 телевизионни постановки.

Кралят в "Напразните усилия на любовта", Вурм в "Коварство и любов", Мастаков в "Чудаци", цар Петър в "Книга на царете", Хоров в "Службогонци", Владимир в "Очакване на Годо", а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава награда на Съюза на българските артисти. Носител е на "Аскеер" за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, орден "Св. св. Кирил и Методий", наградата на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.

"Йосиф Сърчаджиев беше артист с мощно сценично присъствие, с изключителна вътрешна свобода и с рядка способност да превръща всяка роля в жива човешка съдба", отбелязват негови колеги.

Актьорът не оставаше встрани от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко. Казваше "Демокрацията иска работа, работа, работа". 

В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. 

Оставя сериозна следа и с филмовите образи "Време разделно", "Жребият", "Бон шанс, инспекторе", а последните му роли са в "Жените наистина плачат" и "Януари". 

След тежка здравословна битка застана от другата страна на сцената, а само преди година постави "Асансьорът" от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.

Поклон пред светлата му памет!