35 научни проекта са реализирани при полярната експедиция на Научноизследователския ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий"

Научноизследователският ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий" се завърна от четвъртото си плаване до Антарктида и участието си в 34-тата Българска полярна експедиция до остров Ливингстън. По време на антарктическата мисия са реализирани 35 научни проекта, съобщи председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента резултатите от тях се обработват. Очакват се значими данни от изследванията на морските течения, осъществени съвместно с учени от университета в Хамбург, както и нова информация за покачването на морското ниво и замърсяването с микропластмаса, допълни той.

Екипажът, с командир кап. II ранг Радко Муевски, бе посрещнат на Морската гара във Варна от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" е част от състава на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". Корабът е първият в историята на родното морско плаване военен кораб, който достига ледените води на Антарктика. С вече четири успешни експедиции зад гърба си, той продължава да обновява и докомплектова българската изследователска база "Св. Климент Охридски" и да бъде дом на мащабни научни проекти с международно участие.

"Успешният завършек на поредното задгранично плаване е повод за огромна национална гордост. Той утвърждава статута на България като способна морска нация, с глобален научен обхват", изтъкват от Висшето военноморско училище във Варна. 

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.