Мобилно меню

45 състезатели в 16 спорта ще представят България на Олимпиадата в Париж

Боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов ще са знаменосци на Откриването
45 състезатели в 16 спорта ще представят България на Олимпиадата в Париж
690

Общото събрание на Българския олимпийски комитет утвърди българската делегация за ХХХІII летни олимпийски игри в Париж, които започват на 26 юли. В най-престижната надпревара на планетата България ще бъде представена от 45 състезатели в 16 спорта. Председателят на БОК Стефка Костадинова обяви, че знаменосци на българската делегация в парада на нациите по време на откриването на Олимпиадата ще бъдат боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов.  

"Искам да поздравя всички, които през последните няколко години помогнаха за спечелването на българските олимпийските квоти за Париж 2024. Благодаря на състезатели, треньори, на хората от щабовете в националните отбори, медицинските лица, на служители и ръководители на спортните федерации. Всички те се пребориха и заслужиха своето участие в Париж след изключително тежки квалификации, някои дори с резултати и конкуренция като на световни първенства и олимпиади.

Винаги съм изтъквала, че важно е не количеството, а качеството.

Видяхте какво се случи в Токио и как – противно на песимистичните прогнози и подмятанията при заминаването – записахме едно от най-силните си участия в историята с 6 медала, три от които златни", обърна внимание Костадинова.

Президентът на БОК благодари за помощта от страна на българската държава и се обърна към всички сънародници с апел да подкрепим нашите олимпийци и да дадем заедно този мощен стимул за успеха и доброто представяне на цялата ни делегация.

"От сърце желая на всеки от нашите спортисти да има своя голям ден по време на Олимпиадата. Да бъдат здрави и силни, да носят с чест и гордост българските екипи, тъй като те са най-ярките посланици на българщината. Силно желая и вярвам, че в Париж отново ще чуем родния химн поне няколко пъти", каза още настоящата световна рекордьорка в скока на височина, глобална знаменитост и икона на българския спорт Стефка Костадинова.

На предишната олимпиада в Токио България участва с 42 състезатели в 14 спорта и спечели шест медала, три от които златни. Титли извоюваха Ивет Горанова в олимпийския дебют на карате, Стойка Кръстева в бокса и ансамбълът в художествената гимнастика в състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Среброто бе за Антоанета Костадинова в спортната стрелба, а двата бронза бяха в борбата – на Тайбе Юсеин и на Евелина Николова.

Ето и пълния списък на българската олимпийска делегация за Париж:

Бадминтон: Калояна Налбантова сингъл; Габриела Стоева двойки; Стефани Стоева двойки

Бокс: Станимира Петрова 54 кг; Светлана Станева 57 кг; Хавиер Ибанес Диас 57 кг; Радослав Росенов  63.5 кг; Рами Киуан 71 кг

Борба: Биляна Дудова 62 кг; Юлиана Янева 76 кг; Айк Мнацаканян 77 кг класически стил; Семен Новиков 87 кг класически стил; Магомед Рамазанов 86 кг свободен стил

Вдигане на тежести: Иван Димов 61 кг; Божидар Андреев 73 кг; Карлос Насар 89 кг

Гребане: Кристиян Василев едноместен скиф; Десислава Ангелова едноместен скиф

Джудо: Ивайло Иванов 90 кг; Марк Христов 73 кг

Кану каяк: Памела Иванова едноместен каяк (К1)

Лека атлетика: Мирела Демирева скок височина; Тихомир Иванов скок височина; Божидар Саръбоюков скок дължина; Пламена Миткова скок дължина; Габриела Петрова троен скок

Модерен петобой: Тодор Михалев индивидуално

Плуване: Габриела Георгиева 100 и 200 м гръб; Петър Мицин 400 м свободен стил; 200м бътерфлай; Йосиф Миладинов 100 м бътерфлай; Любомир Епитропов 100 и 200 м бруст

Спортна гимнастика: Кевин Пенев индивидуално; Валентина Георгиева индивидуално

Спортна стрелба: Антоанета Костадинова 25 м спортен пистолет; Кирил Киров 10 м въздушен пистолет 

Таекуондо: Кимиа Ализадех 57 кг; Тристан Скутару спаринг партньор

Тенис: Виктория Томова сингъл

Фехтовка: Йоана Илиева сабя

Художествена гимнастика: Стиляна Николова индивидуално; Боряна Калейн индивидуално; Елвира Краснобаева индивидуално (резерва); София Иванова ансамбъл; Камелия Петрова ансамбъл; Рейчъл Стоянов ансамбъл; Маргарита Василева ансамбъл; Магдалина Миневска ансамбъл

Треньори: Петя Неделчева бадминтон двойка жени; Стилиян Макарски бадминтон сингъл; Хоел Солер Аррате бокс старши треньор мъже; Валентин Поптолев бокс помощник треньор мъже; Александър Александров бокс помощник треньор мъже; Борислав Георгиев бокс старши треньор жени; Роман Цветков бокс помощник треньор жени; Серафим Бързаков борба жени; Симеон Щерев борба жени; Сослан Фарниев  борба класически стил; Емил Будинов борба класически стил; Валентин Ангелов борба свободен стил; Иван Иванов вдигане на тежести; Пламен Братойчев вдигане на тежести; Никола Колев вдигане на тежести; Петко Аргиров гребанe; Андреан Ангелов гребане; Ганчо Дойков джудо; Красимир Христов джудо; Цветан Цветанов кану каяк; Маринус ван Люевен лека атлетика скок височина; Ивайло Русенов лека атлетика скок дължина; Димитър Карамфимов лека атлетика скок дължина; Александрос Пантазидис модерен петобой; Кристиян Минковски плуване; Николай Вакареев плуване; Милко Танкушев спортна гимнастика мъже; Филип Янев спортна гимнастика жени; Христо Христов спортна стрелба; Румяна Апостолова спортна стрелба; Давуд Етминани таекуондо; Фарзад Золгхадри таекуондо (старши треньор); Константин Томов тенис; Николай Шопов тенис кондиционен треньор; Ивайло Воденов фехтовка; Валентина Иванова художествена гимнастика индивидуално; Мариана Памукова художествена гимнастика индивидуално; Весела Димитрова художествена гимнастика ансамбъл; Ясена Стойнева художествена гимнастика ансамбъл; Бранимира Маркова художествена гимнастика (старши треньор)

Водачи на отбори и Председатели на федерации: Илиана Сиракова художествена гимнастика; Велина Цекова лека атлетика; Красимир Инински бокс; Антон Коджабашев вдигане на тежести; Румен Стоилов джудо; Георги Аврамчев плуване; Слави Бинев таекуондо; Иван Колев лека атлетика

2024 © Варна е

България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

Страната ни трябва да разнообрази туристическата си оферта като покаже скритите си съкровища, отбеляза министър Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм
България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."

2025 © Варна е / снимки: Фейсбук