45 състезатели в 16 спорта ще представят България на Олимпиадата в Париж

Общото събрание на Българския олимпийски комитет утвърди българската делегация за ХХХІII летни олимпийски игри в Париж, които започват на 26 юли. В най-престижната надпревара на планетата България ще бъде представена от 45 състезатели в 16 спорта. Председателят на БОК Стефка Костадинова обяви, че знаменосци на българската делегация в парада на нациите по време на откриването на Олимпиадата ще бъдат боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов.  

"Искам да поздравя всички, които през последните няколко години помогнаха за спечелването на българските олимпийските квоти за Париж 2024. Благодаря на състезатели, треньори, на хората от щабовете в националните отбори, медицинските лица, на служители и ръководители на спортните федерации. Всички те се пребориха и заслужиха своето участие в Париж след изключително тежки квалификации, някои дори с резултати и конкуренция като на световни първенства и олимпиади.

Винаги съм изтъквала, че важно е не количеството, а качеството.

Видяхте какво се случи в Токио и как – противно на песимистичните прогнози и подмятанията при заминаването – записахме едно от най-силните си участия в историята с 6 медала, три от които златни", обърна внимание Костадинова.

Президентът на БОК благодари за помощта от страна на българската държава и се обърна към всички сънародници с апел да подкрепим нашите олимпийци и да дадем заедно този мощен стимул за успеха и доброто представяне на цялата ни делегация.

"От сърце желая на всеки от нашите спортисти да има своя голям ден по време на Олимпиадата. Да бъдат здрави и силни, да носят с чест и гордост българските екипи, тъй като те са най-ярките посланици на българщината. Силно желая и вярвам, че в Париж отново ще чуем родния химн поне няколко пъти", каза още настоящата световна рекордьорка в скока на височина, глобална знаменитост и икона на българския спорт Стефка Костадинова.

На предишната олимпиада в Токио България участва с 42 състезатели в 14 спорта и спечели шест медала, три от които златни. Титли извоюваха Ивет Горанова в олимпийския дебют на карате, Стойка Кръстева в бокса и ансамбълът в художествената гимнастика в състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Среброто бе за Антоанета Костадинова в спортната стрелба, а двата бронза бяха в борбата – на Тайбе Юсеин и на Евелина Николова.

Ето и пълния списък на българската олимпийска делегация за Париж:

Бадминтон: Калояна Налбантова сингъл; Габриела Стоева двойки; Стефани Стоева двойки

Бокс: Станимира Петрова 54 кг; Светлана Станева 57 кг; Хавиер Ибанес Диас 57 кг; Радослав Росенов  63.5 кг; Рами Киуан 71 кг

Борба: Биляна Дудова 62 кг; Юлиана Янева 76 кг; Айк Мнацаканян 77 кг класически стил; Семен Новиков 87 кг класически стил; Магомед Рамазанов 86 кг свободен стил

Вдигане на тежести: Иван Димов 61 кг; Божидар Андреев 73 кг; Карлос Насар 89 кг

Гребане: Кристиян Василев едноместен скиф; Десислава Ангелова едноместен скиф

Джудо: Ивайло Иванов 90 кг; Марк Христов 73 кг

Кану каяк: Памела Иванова едноместен каяк (К1)

Лека атлетика: Мирела Демирева скок височина; Тихомир Иванов скок височина; Божидар Саръбоюков скок дължина; Пламена Миткова скок дължина; Габриела Петрова троен скок

Модерен петобой: Тодор Михалев индивидуално

Плуване: Габриела Георгиева 100 и 200 м гръб; Петър Мицин 400 м свободен стил; 200м бътерфлай; Йосиф Миладинов 100 м бътерфлай; Любомир Епитропов 100 и 200 м бруст

Спортна гимнастика: Кевин Пенев индивидуално; Валентина Георгиева индивидуално

Спортна стрелба: Антоанета Костадинова 25 м спортен пистолет; Кирил Киров 10 м въздушен пистолет 

Таекуондо: Кимиа Ализадех 57 кг; Тристан Скутару спаринг партньор

Тенис: Виктория Томова сингъл

Фехтовка: Йоана Илиева сабя

Художествена гимнастика: Стиляна Николова индивидуално; Боряна Калейн индивидуално; Елвира Краснобаева индивидуално (резерва); София Иванова ансамбъл; Камелия Петрова ансамбъл; Рейчъл Стоянов ансамбъл; Маргарита Василева ансамбъл; Магдалина Миневска ансамбъл

Треньори: Петя Неделчева бадминтон двойка жени; Стилиян Макарски бадминтон сингъл; Хоел Солер Аррате бокс старши треньор мъже; Валентин Поптолев бокс помощник треньор мъже; Александър Александров бокс помощник треньор мъже; Борислав Георгиев бокс старши треньор жени; Роман Цветков бокс помощник треньор жени; Серафим Бързаков борба жени; Симеон Щерев борба жени; Сослан Фарниев  борба класически стил; Емил Будинов борба класически стил; Валентин Ангелов борба свободен стил; Иван Иванов вдигане на тежести; Пламен Братойчев вдигане на тежести; Никола Колев вдигане на тежести; Петко Аргиров гребанe; Андреан Ангелов гребане; Ганчо Дойков джудо; Красимир Христов джудо; Цветан Цветанов кану каяк; Маринус ван Люевен лека атлетика скок височина; Ивайло Русенов лека атлетика скок дължина; Димитър Карамфимов лека атлетика скок дължина; Александрос Пантазидис модерен петобой; Кристиян Минковски плуване; Николай Вакареев плуване; Милко Танкушев спортна гимнастика мъже; Филип Янев спортна гимнастика жени; Христо Христов спортна стрелба; Румяна Апостолова спортна стрелба; Давуд Етминани таекуондо; Фарзад Золгхадри таекуондо (старши треньор); Константин Томов тенис; Николай Шопов тенис кондиционен треньор; Ивайло Воденов фехтовка; Валентина Иванова художествена гимнастика индивидуално; Мариана Памукова художествена гимнастика индивидуално; Весела Димитрова художествена гимнастика ансамбъл; Ясена Стойнева художествена гимнастика ансамбъл; Бранимира Маркова художествена гимнастика (старши треньор)

Водачи на отбори и Председатели на федерации: Илиана Сиракова художествена гимнастика; Велина Цекова лека атлетика; Красимир Инински бокс; Антон Коджабашев вдигане на тежести; Румен Стоилов джудо; Георги Аврамчев плуване; Слави Бинев таекуондо; Иван Колев лека атлетика

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.