Мобилно меню

45 състезатели в 16 спорта ще представят България на Олимпиадата в Париж

Боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов ще са знаменосци на Откриването
45 състезатели в 16 спорта ще представят България на Олимпиадата в Париж

Общото събрание на Българския олимпийски комитет утвърди българската делегация за ХХХІII летни олимпийски игри в Париж, които започват на 26 юли. В най-престижната надпревара на планетата България ще бъде представена от 45 състезатели в 16 спорта. Председателят на БОК Стефка Костадинова обяви, че знаменосци на българската делегация в парада на нациите по време на откриването на Олимпиадата ще бъдат боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов.  

"Искам да поздравя всички, които през последните няколко години помогнаха за спечелването на българските олимпийските квоти за Париж 2024. Благодаря на състезатели, треньори, на хората от щабовете в националните отбори, медицинските лица, на служители и ръководители на спортните федерации. Всички те се пребориха и заслужиха своето участие в Париж след изключително тежки квалификации, някои дори с резултати и конкуренция като на световни първенства и олимпиади.

Винаги съм изтъквала, че важно е не количеството, а качеството.

Видяхте какво се случи в Токио и как – противно на песимистичните прогнози и подмятанията при заминаването – записахме едно от най-силните си участия в историята с 6 медала, три от които златни", обърна внимание Костадинова.

Президентът на БОК благодари за помощта от страна на българската държава и се обърна към всички сънародници с апел да подкрепим нашите олимпийци и да дадем заедно този мощен стимул за успеха и доброто представяне на цялата ни делегация.

"От сърце желая на всеки от нашите спортисти да има своя голям ден по време на Олимпиадата. Да бъдат здрави и силни, да носят с чест и гордост българските екипи, тъй като те са най-ярките посланици на българщината. Силно желая и вярвам, че в Париж отново ще чуем родния химн поне няколко пъти", каза още настоящата световна рекордьорка в скока на височина, глобална знаменитост и икона на българския спорт Стефка Костадинова.

На предишната олимпиада в Токио България участва с 42 състезатели в 14 спорта и спечели шест медала, три от които златни. Титли извоюваха Ивет Горанова в олимпийския дебют на карате, Стойка Кръстева в бокса и ансамбълът в художествената гимнастика в състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Среброто бе за Антоанета Костадинова в спортната стрелба, а двата бронза бяха в борбата – на Тайбе Юсеин и на Евелина Николова.

Ето и пълния списък на българската олимпийска делегация за Париж:

Бадминтон: Калояна Налбантова сингъл; Габриела Стоева двойки; Стефани Стоева двойки

Бокс: Станимира Петрова 54 кг; Светлана Станева 57 кг; Хавиер Ибанес Диас 57 кг; Радослав Росенов  63.5 кг; Рами Киуан 71 кг

Борба: Биляна Дудова 62 кг; Юлиана Янева 76 кг; Айк Мнацаканян 77 кг класически стил; Семен Новиков 87 кг класически стил; Магомед Рамазанов 86 кг свободен стил

Вдигане на тежести: Иван Димов 61 кг; Божидар Андреев 73 кг; Карлос Насар 89 кг

Гребане: Кристиян Василев едноместен скиф; Десислава Ангелова едноместен скиф

Джудо: Ивайло Иванов 90 кг; Марк Христов 73 кг

Кану каяк: Памела Иванова едноместен каяк (К1)

Лека атлетика: Мирела Демирева скок височина; Тихомир Иванов скок височина; Божидар Саръбоюков скок дължина; Пламена Миткова скок дължина; Габриела Петрова троен скок

Модерен петобой: Тодор Михалев индивидуално

Плуване: Габриела Георгиева 100 и 200 м гръб; Петър Мицин 400 м свободен стил; 200м бътерфлай; Йосиф Миладинов 100 м бътерфлай; Любомир Епитропов 100 и 200 м бруст

Спортна гимнастика: Кевин Пенев индивидуално; Валентина Георгиева индивидуално

Спортна стрелба: Антоанета Костадинова 25 м спортен пистолет; Кирил Киров 10 м въздушен пистолет 

Таекуондо: Кимиа Ализадех 57 кг; Тристан Скутару спаринг партньор

Тенис: Виктория Томова сингъл

Фехтовка: Йоана Илиева сабя

Художествена гимнастика: Стиляна Николова индивидуално; Боряна Калейн индивидуално; Елвира Краснобаева индивидуално (резерва); София Иванова ансамбъл; Камелия Петрова ансамбъл; Рейчъл Стоянов ансамбъл; Маргарита Василева ансамбъл; Магдалина Миневска ансамбъл

Треньори: Петя Неделчева бадминтон двойка жени; Стилиян Макарски бадминтон сингъл; Хоел Солер Аррате бокс старши треньор мъже; Валентин Поптолев бокс помощник треньор мъже; Александър Александров бокс помощник треньор мъже; Борислав Георгиев бокс старши треньор жени; Роман Цветков бокс помощник треньор жени; Серафим Бързаков борба жени; Симеон Щерев борба жени; Сослан Фарниев  борба класически стил; Емил Будинов борба класически стил; Валентин Ангелов борба свободен стил; Иван Иванов вдигане на тежести; Пламен Братойчев вдигане на тежести; Никола Колев вдигане на тежести; Петко Аргиров гребанe; Андреан Ангелов гребане; Ганчо Дойков джудо; Красимир Христов джудо; Цветан Цветанов кану каяк; Маринус ван Люевен лека атлетика скок височина; Ивайло Русенов лека атлетика скок дължина; Димитър Карамфимов лека атлетика скок дължина; Александрос Пантазидис модерен петобой; Кристиян Минковски плуване; Николай Вакареев плуване; Милко Танкушев спортна гимнастика мъже; Филип Янев спортна гимнастика жени; Христо Христов спортна стрелба; Румяна Апостолова спортна стрелба; Давуд Етминани таекуондо; Фарзад Золгхадри таекуондо (старши треньор); Константин Томов тенис; Николай Шопов тенис кондиционен треньор; Ивайло Воденов фехтовка; Валентина Иванова художествена гимнастика индивидуално; Мариана Памукова художествена гимнастика индивидуално; Весела Димитрова художествена гимнастика ансамбъл; Ясена Стойнева художествена гимнастика ансамбъл; Бранимира Маркова художествена гимнастика (старши треньор)

Водачи на отбори и Председатели на федерации: Илиана Сиракова художествена гимнастика; Велина Цекова лека атлетика; Красимир Инински бокс; Антон Коджабашев вдигане на тежести; Румен Стоилов джудо; Георги Аврамчев плуване; Слави Бинев таекуондо; Иван Колев лека атлетика

2024 © Варна е

Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

Средствата, придобити от продажба на дървесина, не са достатъчни за създаването на нови полезащитни пояси, стана ясно по време на форума
Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

2024 © Варна е