7 спектакъла в програмата на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

Свой театрален фестивал учредява през тази година Театрално-музикалния продуцентски център във Варна. Новата проява ще носи името Международен черноморски театрален фестивал, а дебютното ѝ издание ще е между 24 и 28 септември. В селекцията са включени седем спектакъла – три чуждестранни и четири български. Предвидена е и разнообразна съпътстваща програма. 

Театралният форум ще бъде открит на 24 септември с "Алма Малер" от Сашо Димоски и варненската трупа в режисура на Деян Пройковски от РС Македония. Спектакълът е разказ за една необикновена жена – съпругата на композитора Густав Малер, муза и любовница на най-изявените творци от времето на виенския сецесион. При второто си идване във Варна световноизвестният режисьор Габор Томпа ще представи "Аз съм вятърът" от Юн Фосе (25 септември) с екипа на Националния унгарски театър в Клуж-Напока – вълнуващ екзистенциален поглед към събития, разкриващи дълбоката човешка природа. 

Италианската формация AriaTeatro гостува със "След дъжда" от Аида Талиенте (27 септември) – спектакъл за преплетените житейски истории на две сестри. 

Заглавията, реализирани от български театри, в афиша са три.

"Женитба" от Гогол на ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград (26 септември) е модерен прочит на класическата творба, за чиято режисура Ростислав Георгиев получава АСКЕЕР 2025. 

"Лисабон" от Захари Карабашлиев (26 септември), също награден с АСКЕЕР 2025, но в категория драматургия, е постановка на МТ "Н. Бинев" – София, която третира темите за свободата, разказвайки история на хора, чието общуване се случва, докато са отвлечени и чакат спасението си. 

"Празен град" от Деян Дуковски на Yalta Art Room – София (28 септември) е с номинация за целия творчески екип на в категория "Изгряваща звезда" АСКЕЕР 2025 и разглежда последните няколко часа от живота на двама братя, озовали се на срещуположни страни по време на югославските войни.

Финал на фестивала ще постави концертът "Песни по велики романи" на Милица Гладнишка и формацията ѝ "Лисицата и котараците" на 28 септември. 

Богата съпътстваща програма са подготвили организаторите на фестивала: огнено шоу за откриването; творчески ателиета с проф. Пламен Марков (26 септември) и Теа Денолюбова (25 септември), особено подходящи за бъдещи кандидатстуденти в областта на сценичните изкуства; фотографска изложба с театрални плакати на Симеон Лютаков; изложба живопис и акварел на Венелин Миланов; представяне на книга и филм за Георги Парцалев от Георги Тошев (27 септември); театрални срещи, дискусии след всеки спектакъл и други интересни за публиката преживявания, обединени от мотото "Театърът се вълнува".

В концепцията на Международния черноморски театрален фестивал е той да се превърне в сцена за среща на театри от Черноморския регион и отвъд, да даде възможност за творчески обмен на силни съвременни послания, пресъздадени с изразните средства на изкуството на XXI век, и да допринесе за утвърждаването на Варна като все по-желана дестинация за културен туризъм и през септември.

Ето и пълната програма за Първото издание на Международния черноморски театрален фестивал във Варна

24 септември

• 18:00, пл. "Независимост" 1, пред сградата на Основна сцена на ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна
  Официално откриване на първото издание на Международен Черноморски Театрален Фестивал с Духов оркестър и мажоретен състав при II-ро ОУ "Никола Вапцаров", Варна
• 18:30, Главно фоайе на Основна сцена, откриване на фотографска изложба "Театрален плакат" на актьора и фотограф Симеон Лютаков 
• 19:00 Основна сцена: ПРЕМИЕРА АЛМА МАЛЕР от Сашо Димоски, ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна, реж. Деян Пройковски
• 21:00 Огнено шоу на Юлиян Димитров, сухия фонтан в градската градина между двете сгради на театъра

25 септември

• 14:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие "Писането, което оживява на сцена" с Теа Денолюбова
• 17:00 Филиал: Изложба живопис и акварел "Морски сезони" на Венелин Миланов
• 18:00 Сцена Филиал: АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ от Юн Фосе, Национален унгарски театър – Клуж, Румъния, реж. Габор Томпа

26 септември

• 13:00 – 17:00 Сцена Ротонда: Творческо ателие за актьорско майсторство и режисура за драматичен театър с проф. Пламен Марков
• 18:00 Сцена Филиал: ЛИСАБОН от Захари Карабашлиев, МТ "Николай Бинев" – София, реж. Яна Титова
• 20:00 Основна сцена: ЖЕНИТБА от Гогол, ДТ "Никола Вапцаров" – Благоевград, реж. Ростислав Георгиев

27 септември

• 17:00 Сцена Ротонда: Представяне на книгата "Георги Парцалев. Хамлет от град Левски" и документален филм за актьора; водещ  Георги Тошев
• 19:00 Сцена Филиал: СЛЕД ДЪЖДА, Aria Teatro – Италия, текст и режисура Аида Талиенте и Киара Бенедети

28 септември

• 17:00 Сцена Филиал: ПРАЗЕН ГРАД от Деян Дуковски, Yalta Art Room – София, реж. Ахмет Исмаил
• 19:00 Основна сцена: Концерт "Лисицата и котараците: песни по велики романи" с Милица Гладнишка, Николай Воденичаров - Никеца и Иван Велчев

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.