Агенция за закрила на детето обяви конкурс за лого

Петнадесет години след отварянето на Националната телефонна линия за деца 116 111, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) обяви национален детски конкурс за изработване на лого на линията и чат приложението към нея.

Националната телефонна линия за деца 116 111 е денонощна и предоставя възможност информация и консултация от обучени психолози. При данни за риск за дете,  незабавно се сезират органите за закрила на детето, в чийто обхват се намира то за проучване и предприемане на мерки и действия за защита, като Агенцията проследява предприетите мерки до отпадане на риска за детето. От началото на годината, на тел. 116 111 са приети почти 9500 обаждания.

Участие в конкурса за лого може да вземе всяко дете (само с 1 предложение) на възраст от 11 до 16 години, като авторите имат пълна свобода на действие в изработването на логото, включително дигитална графика, рисунка с пастели и др. Това изискването е съобразено с факта, че именно деца на такава възраст най-често се обаждат на телефонната линия или пишат в чата, обясни пред БНР психологът Георги Иванов, експерт в ДАЗД.

Детските творби може да бъдат изпращани:

• По Български пощи за сметка на ДАЗД до 30 юни 2024 г.
  Адресът на получателя е: гр. София, 1051, ул. „Триадица” № 2 за ДАЗД
• По електронна поща: logo116111@sacp.government.bg.

Изпратеното предложение трябва задължително да е придружено с кратка информация, която да съдържа трите имена и възраст на детето, име на родител/лице, полагащо грижи за него, адрес за кореспонденция, телефон за връзка с тях, както и декларация от родителя, че е съгласен детето да участва в конкурса и логото да бъде използвано единствено в кампании/материали на Националната телефонна линия за деца 116 111 и чата към нея.

Победителите в конкурса ще бъдат определени от специална комисия през месец септември. Освен много атрактивни награди за участващите деца, сред които лаптоп, мобилен телефон и др. Спечелилото лого ще бъде отпечатвано на информационните материали на ДАЗД. Всяко дете, на възраст от 11 до 16 години, може да изпрати своето творческо предложение до 30 юни, за лого на Националната телефонна линия за деца. Награждаването ще стане през месец октомври тази година.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.