Агенция за закрила на детето обяви конкурс за лого

Петнадесет години след отварянето на Националната телефонна линия за деца 116 111, Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) обяви национален детски конкурс за изработване на лого на линията и чат приложението към нея.

Националната телефонна линия за деца 116 111 е денонощна и предоставя възможност информация и консултация от обучени психолози. При данни за риск за дете,  незабавно се сезират органите за закрила на детето, в чийто обхват се намира то за проучване и предприемане на мерки и действия за защита, като Агенцията проследява предприетите мерки до отпадане на риска за детето. От началото на годината, на тел. 116 111 са приети почти 9500 обаждания.

Участие в конкурса за лого може да вземе всяко дете (само с 1 предложение) на възраст от 11 до 16 години, като авторите имат пълна свобода на действие в изработването на логото, включително дигитална графика, рисунка с пастели и др. Това изискването е съобразено с факта, че именно деца на такава възраст най-често се обаждат на телефонната линия или пишат в чата, обясни пред БНР психологът Георги Иванов, експерт в ДАЗД.

Детските творби може да бъдат изпращани:

• По Български пощи за сметка на ДАЗД до 30 юни 2024 г.
  Адресът на получателя е: гр. София, 1051, ул. „Триадица” № 2 за ДАЗД
• По електронна поща: logo116111@sacp.government.bg.

Изпратеното предложение трябва задължително да е придружено с кратка информация, която да съдържа трите имена и възраст на детето, име на родител/лице, полагащо грижи за него, адрес за кореспонденция, телефон за връзка с тях, както и декларация от родителя, че е съгласен детето да участва в конкурса и логото да бъде използвано единствено в кампании/материали на Националната телефонна линия за деца 116 111 и чата към нея.

Победителите в конкурса ще бъдат определени от специална комисия през месец септември. Освен много атрактивни награди за участващите деца, сред които лаптоп, мобилен телефон и др. Спечелилото лого ще бъде отпечатвано на информационните материали на ДАЗД. Всяко дете, на възраст от 11 до 16 години, може да изпрати своето творческо предложение до 30 юни, за лого на Националната телефонна линия за деца. Награждаването ще стане през месец октомври тази година.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.