Близо 13 000 допълнителни места във влаковете по Великден

БДЖ ще осигури над 12 700 допълнителни места за предстоящите почивни дни по повод Великден. За тази цел ще бъдат увеличени с допълнителни вагони съставите на влакове, които пътуват по основните направления в страната. По този начин БДЖ се стреми да гарантира удобното придвижване на своите клиенти по време на празничните дни.

От 12-и до 18-и април включително, с увеличени състави ще пътуват влакове по следните маршрути:

• София-Варна-София;

• София-Бургас-София;

• София-Пловдив-София;

• София-Стара Загора-София;

• София-Свиленград-София;

• София-Горна Оряховица-София;

• София-Ямбол-София;

• София-Видин-София;

• София-Лом-София;

• Русе-София;

• Горна Оряховица-Русе разпределителна;

• Русе разпределителна-Стара Загора-Русе разпределителна;

• Варна-Горна Оряховица-Варна;

• Стара Загора-Горна Оряховица-Стара Загора;

• Варна-Враца-Варна;

• Враца-Мездра-Враца;

• Пловдив-Горна Оряховица-Пловдив;

• Пловдив-Варна-Пловдив;

• Пловдив-Свиленград-Пловдив;

• Пловдив-Бургас.

За клиентите, които предпочитат да закупят билети за своето пътуване от билетните каси е в ход предварителна продажба за седящи места във всички бързи влакове, които ще пътуват през празничния период. Обичайният срок за предварителната продажба на билети за седящи места в билетните каси е 5 дни, но БДЖ има практиката да удължава този срок, в случаите когато предстоят по-дълги празнични периоди. По този начин се предоставя възможност на потребителите на услугата да планират предварително своите пътувания, както и своевременно да закупят билет и резервация за седящо място за предпочитания от тях влак.

Клиентите на БДЖ могат да закупуват билети за своето пътуване и онлайн, като системата позволява 30 дневна предварителна продажба. Онлайн системата за продажба на железопътни билети е достъпна на официалната интернет страница на БДЖ - www.bdz.bg, както и на електронен адрес - bileti.bdz.bg.

БДЖ напомня на своите клиенти, че при закупуване на билети за отиване и връщане, могат да ползват от 10% до 20% намаление от редовната цена в зависимост от различните търговски оферти на дружеството.

Подробна информация за разписанието на влаковете може да бъде предоставена от служителите на гишетата "Информация" и билетните каси във всички железопътни бюра и гари в страната, на националния информационен телефон 02/931 11 11 или от електронния пътеводител на официалната интернет страница на дружеството: www.bdz.bg.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.