Близо 1500 детски градини и училища ще получат допълнително финансиране

Близо 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66 % от всички в страната) са одобрени и могат да получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проект „Силен старт“ на МОН. Проектът ще се изпълнява в продължение на 5 години, като през този период във висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст ще бъдат инвестирани 105 400 000 лв. Средствата са от Европейския социален фонд и от националния бюджет.

В проекта са включени градини и училища от всички области на страната, като в Габрово, Кюстендил, Ловеч, Силистра, Търговище, Ямбол активността е 100 %.

По проект „Силен старт“ се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби за трайното приобщаване в предучилищното образование. За целта детските градини могат да наемат психолози, логопеди и ресурсни учители. Чрез финансирането на тази дейност ще се подобрят възможностите за осъществяване индивидуална и групова работа за психо-социална рехабилитация, както за подкрепа на развитие на интересите и способностите на децата с изявени дарби.

На фокус е и достъпът и трайното приобщаване на деца в предучилищното образование, за да се намали броят на отпаднали от образователната система. Още на ниво градина или ясла децата ще бъдат включвани в допълнителни обучения, занимания по интереси, спортни занимания, дейности, свързани с опазване на природата и др.

Чрез различни инициативи и мероприятия родители ще бъдат активно включвани в процеса на предучилищно образование и в живота на образователната институция. Интензивното взаимодействие с родителите ще се реализира на ниво детска градина и яслени групи и на ниво училище с групи за задължително предучилищно образование с цел формиране на положителни нагласи към образованието и към пълноценното участие на децата в образователния процес.

Предвидени са и обучения на над 3 500 педагогически и непедагогически специалисти (медиатори и социални работници), които предоставят експертно-методическа помощ по дейностите за личностно развитие.

Предстои одобрените образователни институции да заявят в кои конкретни дейности ще участват, като се очаква първите да стартират най-късно до началото на учебната 2024/2025 година. Наетите педагогически и непедагогически специалисти вече осигуряват обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие.

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."