Близо 1500 детски градини и училища ще получат допълнително финансиране

Близо 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66 % от всички в страната) са одобрени и могат да получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проект „Силен старт“ на МОН. Проектът ще се изпълнява в продължение на 5 години, като през този период във висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст ще бъдат инвестирани 105 400 000 лв. Средствата са от Европейския социален фонд и от националния бюджет.

В проекта са включени градини и училища от всички области на страната, като в Габрово, Кюстендил, Ловеч, Силистра, Търговище, Ямбол активността е 100 %.

По проект „Силен старт“ се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби за трайното приобщаване в предучилищното образование. За целта детските градини могат да наемат психолози, логопеди и ресурсни учители. Чрез финансирането на тази дейност ще се подобрят възможностите за осъществяване индивидуална и групова работа за психо-социална рехабилитация, както за подкрепа на развитие на интересите и способностите на децата с изявени дарби.

На фокус е и достъпът и трайното приобщаване на деца в предучилищното образование, за да се намали броят на отпаднали от образователната система. Още на ниво градина или ясла децата ще бъдат включвани в допълнителни обучения, занимания по интереси, спортни занимания, дейности, свързани с опазване на природата и др.

Чрез различни инициативи и мероприятия родители ще бъдат активно включвани в процеса на предучилищно образование и в живота на образователната институция. Интензивното взаимодействие с родителите ще се реализира на ниво детска градина и яслени групи и на ниво училище с групи за задължително предучилищно образование с цел формиране на положителни нагласи към образованието и към пълноценното участие на децата в образователния процес.

Предвидени са и обучения на над 3 500 педагогически и непедагогически специалисти (медиатори и социални работници), които предоставят експертно-методическа помощ по дейностите за личностно развитие.

Предстои одобрените образователни институции да заявят в кои конкретни дейности ще участват, като се очаква първите да стартират най-късно до началото на учебната 2024/2025 година. Наетите педагогически и непедагогически специалисти вече осигуряват обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие.

Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на ПК "Транспорт" към Общински съвет – Варна Георги Кулински и представители на Община Варна. Това стана ясно на третото заседание на работната група, посветена на изясняването на техническото състояние на Аспарухов мост. В него участваха народните представители Ивайло Костадинов и Коста Стоянов, председателят на Общинския съвет инж. Христо Димитров, множество общински съветници, заместник-кметовете Пламен Китипов и Димитър Кирчев, главният архитект на Варна Виктор Бузев, служители на администрацията. Представители на браншовите камари, архитекти, проектанти и строителни инженери също се включиха в срещата.

По време на заседанието беше съобщено, че е внесено предложение между първо и второ четене в държавния бюджет за 2026 г. да бъде осигурено финансиране за обследване и изготвяне на технически проект за Аспарухов мост. Участниците в заседанието изтъкнаха, че без базова информация, изготвена на основата на обследване и технически проект, няма да може да се кандидатства по каквито и да било програми за финансиране. Отново беше подчертано, че

държавата трябва да поеме своя ангажимент към тази стратегическа връзка, която е ключова не само за Варна, но и за националната транспортна мрежа.

В зала "Варна" бяха изслушани проф. д-р Николай Жечев от МГУ "Св. Иван Рилски", инж. Дойчин Ников – председател на СНЦ "Клъстер Черноморска икономическа зона (КЧИЗ)", инж. Тодор Анастасов от Университета по архитектура, строителство и геодезия и инж. Марек Хучала – управител на фирма за интелигентен контрол на пътното движение. Представена беше концепция за евентуално внедряване на комплексна система за дигитален мониторинг, която да осигури постоянно и прецизно наблюдение върху състоянието на моста. Според експертите системата ще позволи ранно и прецизно откриване на деформации, разграничаване на козметични от конструктивни увреждания, денонощно проследяване на дефекти и промени в реално време, както и навременно планиране на ремонти и предотвратяване на инциденти чрез ранно предупреждение. Чрез нея може да се осигури проследяване на изменения с точност до 5 мм, изграждане на детайлен 3D модел и разработване на стратегия за ограничаване на рисковете. Според предварителните изчисления разходите за подобна система няма да надвишат 300 хил. лв.

В обхвата на плана са заложени: фотограметрия и дигитализация – заснемане с дрон и 3D модел като постоянна база за сравнение; InSAR сателитен мониторинг – непрекъснато следене на конструкцията при всякакви условия; лазерно сканиране – за анализ на подмостовото пространство и труднодостъпни елементи на конструкцията; хидрогеографски проучвания – за следене на подмиване на основите; динамични изследвания – вибрации, ускорения, реакции на трафик и вятър.

Отново беше поставен акцент върху необходимостта да се планира алтернативен маршрут, който да поеме трафика при бъдещи ограничителни мерки. Като бързо приложимо решение беше посочено изграждането на т.нар. клапов мост. Според примери от други европейски държави подобно съоръжение може да бъде построено за по-малко от година и струва между 70 и 80 млн. лева, като голяма част от финансирането може да бъде осигурено чрез европейски програми. Необходимото съфинансиране от 15% се равнява приблизително на 600 хил. евро годишно за период от 20 години, стана ясно в зала "Варна". Подчертано беше също, че поддръжката на подобен мост би изисквала значителни средства, а и съоръжението ще има по-широко предназначение от това да обслужва само варненци, което предполага ангажимент от страна на държавата.

На заседанието бяха представени също възможности за въвеждане на интелигентна система за трафика върху Аспарухов мост. Такава система би могла да реагира автоматично при различни ситуации – от инциденти и аварии до преминаване на опасни товари, като регулира скоростта, пренасочва движението и създава безопасни коридори. Предложено бе в общинския бюджет за следващата година да бъдат предвидени средства за въвеждане на технологични решения за наблюдение и контрол на трафика, които ще подобрят управлението на транспортния поток.