Близо 1500 детски градини и училища ще получат допълнително финансиране

Близо 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66 % от всички в страната) са одобрени и могат да получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проект „Силен старт“ на МОН. Проектът ще се изпълнява в продължение на 5 години, като през този период във висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст ще бъдат инвестирани 105 400 000 лв. Средствата са от Европейския социален фонд и от националния бюджет.

В проекта са включени градини и училища от всички области на страната, като в Габрово, Кюстендил, Ловеч, Силистра, Търговище, Ямбол активността е 100 %.

По проект „Силен старт“ се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби за трайното приобщаване в предучилищното образование. За целта детските градини могат да наемат психолози, логопеди и ресурсни учители. Чрез финансирането на тази дейност ще се подобрят възможностите за осъществяване индивидуална и групова работа за психо-социална рехабилитация, както за подкрепа на развитие на интересите и способностите на децата с изявени дарби.

На фокус е и достъпът и трайното приобщаване на деца в предучилищното образование, за да се намали броят на отпаднали от образователната система. Още на ниво градина или ясла децата ще бъдат включвани в допълнителни обучения, занимания по интереси, спортни занимания, дейности, свързани с опазване на природата и др.

Чрез различни инициативи и мероприятия родители ще бъдат активно включвани в процеса на предучилищно образование и в живота на образователната институция. Интензивното взаимодействие с родителите ще се реализира на ниво детска градина и яслени групи и на ниво училище с групи за задължително предучилищно образование с цел формиране на положителни нагласи към образованието и към пълноценното участие на децата в образователния процес.

Предвидени са и обучения на над 3 500 педагогически и непедагогически специалисти (медиатори и социални работници), които предоставят експертно-методическа помощ по дейностите за личностно развитие.

Предстои одобрените образователни институции да заявят в кои конкретни дейности ще участват, като се очаква първите да стартират най-късно до началото на учебната 2024/2025 година. Наетите педагогически и непедагогически специалисти вече осигуряват обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.