България е на второ място в Европа по дял на морските води с отлично качество

В Международния ден на Черно море, министърът на околната среда и водите Манол Генов участва във вземането на проби от морска вода в Созополския залив.

Мониторингът потвърди отличното качество на морските води край българския бряг и за пореден път доказа, че

българското море е чисто и жизнено.

Кислородът във водата е 97%, което я прави жизнена за микроорганизми. Останалите резултати ще станат известни след няколко дни, информира БНТ.

Според данни от последния доклад на Европейската агенция по околна среда, България е на второ място в Европа за 2024 г. по дял на водите за къпане с отлично качество от 97-98%. Броят на плажовете със сертификат Син флаг се е удвоил спрямо 2011 г., като през 2024 г. те вече са 22.

"Съобразно моментните показатели отлично е състоянието, водата е чиста. В момента ще изследваме за наличие на биогенни елементи, което означава наситеност на водата с органична материя. Ще можем да коментираме другата седмица, когато излязат резултатите, но така или иначе наситеността с кислород показва, че такива биогенни елементи няма. В противен случай кислородът би бил по-малко", каза директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район"- Варна Явор Димитров. 

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.