България и Румъния настояват за неотложно приемане в Шенген

Съвместен призив за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство възможно най-скоро отправиха на кръгла маса в Козлодуй членове на Европейския парламент, представители на местната власт, експерти и предприемачи от двете страни на река Дунав.

Събитието, което се състоя на знаково място – в Националния музей "Параход „Радецки", е съвместна инициатива на българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев. Заедно с румънския си колега Мариан-Жан Маринеску те отново увериха, че няма обективни причини България и Румъния да остават в "чакалнята" на Шенген. Участниците в кръглата маса се обединиха около позицията, че ако не бъдем приети до края на годината, София и Букурещ трябва да работят за двустранно споразумение за премахване на граничния контрол.

При откриването на форума Андрей Новаков заяви, че "българите и румънците са точно толкова европейци, колкото и нидерландците, австрийците или шведите", а дебатът за Шенген е не само обиден, но и опасен, тъй като разделя гражданите на Европа на първа и втора категория хора. "Темата се използва като средство за наказание на политици и правителства, а правото на две държави-членки се превръща в подаяние, награда или лична услуга", подчерта евродепутатът.

Той цитира икономически анализи, според които при граничен контрол в ЕС търговските обеми биха паднали с до 3%. "Присъединяването към Шенген повишава стокообмена между държавите членки на годишна база. Дори да има само 1% ръст за нас това би означавало допълнителни 700 млн. лв. износ и внос годишно", обясни Андрей Новаков.

"Вместо да бягаме в отделни коридори и да се спасяваме поединично, с Румъния трябва да водим обща и принципна битка за присъединяването ни към Шенгенското пространство и срещу несправедливите двойни стандарти", коментира варненският евродепутат Емил Радев. Той подчерта, че блокирането на членството ни, в това число и евентуалното разделяне на България и Румъния по пътя към Шенген, е от полза единствено за разрастването на вълната от евроскептицизъм и популизъм. По думите на Емил Радев, "ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да усложнява вътрешните гранични проверки, а да се търси преди всичко в споделената отговорност при управлението на външните граници".

Към посланията, че членството в Шенген не е лукс или привилегия, а право, което отдавна сме си извоювали, се присъедини и Мариан-Жан Маринеску. Румънският евродепутат подчерта с разочарование, че членството на България и Румъния през годините е било заложник на редица вътрешнополитически и предизборни битки в отделни държави членки. "С българските колеги работим добре заедно в Европейския парламент – заедно се консултираме и взимаме решение как да действаме в интерес на присъединяването ни към Шенген", каза Маринеску.

Във форума под надслов "България и Румъния в Шенген – въпросът е не дали, а кога?" се включиха кметовете на Козлодуй и Враца Маринела Николова и Калин Каменов, градоначалникът на Кълъраш Санду Сорин и административният ръководител на община Гюргево Йонел Мускалу. Представителите на местната власт изразиха мнението, че докато сме извън Шенген, Дунав ни разделя, но ако сме част от Шенгенското пространство, само ще ни свързва. "Не е справедливо държави членки да спъват развитието на ЕС. Българските и румънските общини имат нужда от Шенген, за да се развиват икономически", отбеляза Калин Каменов.

Участниците във форума бяха единодушни, че Шенген на практика означава по-малко опашки по границите и по-бързо придвижване на хора и стоки, а това от своя страна води до намаляване на разходи и по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм.

Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи у нас Димитър Димитров отчете, че заради чакането на българо-румънската граница загубите на превозвачите ни се равняват на 150 млн. евро годишно, а висенето по опашки дори пречи да се изпълняват евроизискванията относно времето за управление на тировете.

"Когато бизнесът не може да изпълни своя график, се налага да плаща неустойки. Нещо повече – български фирми проявяват голям интерес за разширяване на дейността си в Румъния, но граничният контрол е сериозна пречка за това", заяви изпълнителният директор на Търговско-промишлената палата във Враца Мая Милова. Позицията, че ветото за Шенген издига и икономически бариери между двете съседни страни, споделиха и предприемачи от Румъния.

След дискусията участниците във форума отдадоха почит и поднесоха цветя на паметника на Христо Ботев и неговата чета. "Именно от козлодуйския бряг четниците започват своя поход към заветната мечта за свобода, затова тук призивът ни днес за свободно движение придобива още по-голяма сила", заяви кметът на града домакин Маринела Николова.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.