България и Румъния настояват за неотложно приемане в Шенген

Съвместен призив за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство възможно най-скоро отправиха на кръгла маса в Козлодуй членове на Европейския парламент, представители на местната власт, експерти и предприемачи от двете страни на река Дунав.

Събитието, което се състоя на знаково място – в Националния музей "Параход „Радецки", е съвместна инициатива на българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев. Заедно с румънския си колега Мариан-Жан Маринеску те отново увериха, че няма обективни причини България и Румъния да остават в "чакалнята" на Шенген. Участниците в кръглата маса се обединиха около позицията, че ако не бъдем приети до края на годината, София и Букурещ трябва да работят за двустранно споразумение за премахване на граничния контрол.

При откриването на форума Андрей Новаков заяви, че "българите и румънците са точно толкова европейци, колкото и нидерландците, австрийците или шведите", а дебатът за Шенген е не само обиден, но и опасен, тъй като разделя гражданите на Европа на първа и втора категория хора. "Темата се използва като средство за наказание на политици и правителства, а правото на две държави-членки се превръща в подаяние, награда или лична услуга", подчерта евродепутатът.

Той цитира икономически анализи, според които при граничен контрол в ЕС търговските обеми биха паднали с до 3%. "Присъединяването към Шенген повишава стокообмена между държавите членки на годишна база. Дори да има само 1% ръст за нас това би означавало допълнителни 700 млн. лв. износ и внос годишно", обясни Андрей Новаков.

"Вместо да бягаме в отделни коридори и да се спасяваме поединично, с Румъния трябва да водим обща и принципна битка за присъединяването ни към Шенгенското пространство и срещу несправедливите двойни стандарти", коментира варненският евродепутат Емил Радев. Той подчерта, че блокирането на членството ни, в това число и евентуалното разделяне на България и Румъния по пътя към Шенген, е от полза единствено за разрастването на вълната от евроскептицизъм и популизъм. По думите на Емил Радев, "ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да усложнява вътрешните гранични проверки, а да се търси преди всичко в споделената отговорност при управлението на външните граници".

Към посланията, че членството в Шенген не е лукс или привилегия, а право, което отдавна сме си извоювали, се присъедини и Мариан-Жан Маринеску. Румънският евродепутат подчерта с разочарование, че членството на България и Румъния през годините е било заложник на редица вътрешнополитически и предизборни битки в отделни държави членки. "С българските колеги работим добре заедно в Европейския парламент – заедно се консултираме и взимаме решение как да действаме в интерес на присъединяването ни към Шенген", каза Маринеску.

Във форума под надслов "България и Румъния в Шенген – въпросът е не дали, а кога?" се включиха кметовете на Козлодуй и Враца Маринела Николова и Калин Каменов, градоначалникът на Кълъраш Санду Сорин и административният ръководител на община Гюргево Йонел Мускалу. Представителите на местната власт изразиха мнението, че докато сме извън Шенген, Дунав ни разделя, но ако сме част от Шенгенското пространство, само ще ни свързва. "Не е справедливо държави членки да спъват развитието на ЕС. Българските и румънските общини имат нужда от Шенген, за да се развиват икономически", отбеляза Калин Каменов.

Участниците във форума бяха единодушни, че Шенген на практика означава по-малко опашки по границите и по-бързо придвижване на хора и стоки, а това от своя страна води до намаляване на разходи и по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм.

Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи у нас Димитър Димитров отчете, че заради чакането на българо-румънската граница загубите на превозвачите ни се равняват на 150 млн. евро годишно, а висенето по опашки дори пречи да се изпълняват евроизискванията относно времето за управление на тировете.

"Когато бизнесът не може да изпълни своя график, се налага да плаща неустойки. Нещо повече – български фирми проявяват голям интерес за разширяване на дейността си в Румъния, но граничният контрол е сериозна пречка за това", заяви изпълнителният директор на Търговско-промишлената палата във Враца Мая Милова. Позицията, че ветото за Шенген издига и икономически бариери между двете съседни страни, споделиха и предприемачи от Румъния.

След дискусията участниците във форума отдадоха почит и поднесоха цветя на паметника на Христо Ботев и неговата чета. "Именно от козлодуйския бряг четниците започват своя поход към заветната мечта за свобода, затова тук призивът ни днес за свободно движение придобива още по-голяма сила", заяви кметът на града домакин Маринела Николова.

Националният съвет по туризъм заседава с участието на представители на държавните институции, общини, туристическия бранш, браншови и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха отчетени резултатите от изминалата година и очертани основните приоритети за развитието на сектора през 2026 г., сред които активната роля на държавата, диверсификацията на туристическото портфолио на България, подобряването на свързаността и справянето със структурни предизвикателства като недостига на работна ръка и силната сезонност.

Министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош подчерта, че настоящият форум традиционно цели да дава балансирана и реалистична оценка за състоянието на сектора. По думите му през изминалата година е било от ключово значение държавата ясно и последователно да заеме активна позиция в сектор "Туризъм". Освен конкретните добри резултати от летния и зимния сезон, като основен напредък беше откроено утвърждаването на държавата като реален участник в диалога с бранша. "Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата", посочи Мирослав Боршош.

Сред основните теми в дискусията беше и необходимостта от диверсификация на туристическото предлагане. Министърът в оставка акцентира върху нуждата България да се представя като многопластова дестинация. "Когато не разширяваш портфолиото си и не представяш дестинацията си като многопластова, рано или късно изчерпваш съществуващото предлагане. Затова, освен основните форми на туризъм, които носят приходи за страната, всяка година държавата трябва да има и ясен допълнителен акцент, към който целенасочено да насочва рекламата и маркетинга си", заяви Мирослав Боршош. Той отчете, че фокусът върху винения туризъм през 2025 г. вече е дал измерими резултати и международна разпознаваемост, а като следваща логична стъпка посочи развитието на културния туризъм с цел по-добро разпределение на туристопотока и удължаване на сезона.

Председателят на Комисията по туризъм в Народното събрание д-р Десислав Тасков отчете добрия диалог между законодателната и изпълнителната власт през изминалата година и подчерта като положителна практика провеждането на изнесени заседания в туристически дестинации, където проблемите се обсъждат на място с бизнеса и местните власти.

Недостигът на кадри беше откроен като един от най-сериозните проблеми пред сектора.

В резултат на съвместната работа с бранша Министерството на туризма е обобщило конкретни потребности за между 8 и 10 хиляди работници. Информацията е предоставена на Министерството на външните работи и ще бъде обект на последващ мониторинг с цел по-добра координация и облекчаване на визовите процедури. По време на срещата беше инициирана и дискусия по темата за дуалното професионално обучение, като бяха представени възможностите на проекта "ДОМИНО 2: интегриране на дуалното професионално образование и обучение в БГ", въведен от МОН за първи път през 2015 година.

От страна на туристическия бранш беше дадена положителна оценка за работата на Министерството на туризма и за ясното поставяне на ключовите теми още в началото на годината, за надградените политики и запазените добри практики. По време на срещата беше изтъкнат и потенциалът на медицинския туризъм, който вид туризъм може да се превърне в национален приоритет и да допринесе за удължаване на сезона и за по-добро международно позициониране на дестинация България.

В рамките на заседанието беше представена Програмата за национална туристическа реклама през 2026 г, бяха засегнати и въпроси, свързани със законодателните промени, управлението на националните курорти, засилването на контролната функция на държавата и мерките, предприети от страна КЗП в сътрудничество с Министерството на туризма, с цел защита на коректния бизнес и на потребителите на туристически услуги, като участниците се обединиха около необходимостта от тясно междуинституционално взаимодействие.

В заключение министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош подчерта стратегическата роля на сектора и необходимостта от приемственост в провежданите политики. "В туризма има решения на стратегическите задачи, които стоят не само пред сектора, но и пред държавата като цяло. Свършената през тази година работа не беше малко и създава стабилна основа за бъдещото управление. Няма да се откажа от тази линия на работа, защото е важно да не загубим постигнатото и да продължим да надграждаме в интерес на страната", заяви министърът и благодари на участниците за ангажираността и съвместната работа.