България и Румъния настояват за неотложно приемане в Шенген

Съвместен призив за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство възможно най-скоро отправиха на кръгла маса в Козлодуй членове на Европейския парламент, представители на местната власт, експерти и предприемачи от двете страни на река Дунав.

Събитието, което се състоя на знаково място – в Националния музей "Параход „Радецки", е съвместна инициатива на българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев. Заедно с румънския си колега Мариан-Жан Маринеску те отново увериха, че няма обективни причини България и Румъния да остават в "чакалнята" на Шенген. Участниците в кръглата маса се обединиха около позицията, че ако не бъдем приети до края на годината, София и Букурещ трябва да работят за двустранно споразумение за премахване на граничния контрол.

При откриването на форума Андрей Новаков заяви, че "българите и румънците са точно толкова европейци, колкото и нидерландците, австрийците или шведите", а дебатът за Шенген е не само обиден, но и опасен, тъй като разделя гражданите на Европа на първа и втора категория хора. "Темата се използва като средство за наказание на политици и правителства, а правото на две държави-членки се превръща в подаяние, награда или лична услуга", подчерта евродепутатът.

Той цитира икономически анализи, според които при граничен контрол в ЕС търговските обеми биха паднали с до 3%. "Присъединяването към Шенген повишава стокообмена между държавите членки на годишна база. Дори да има само 1% ръст за нас това би означавало допълнителни 700 млн. лв. износ и внос годишно", обясни Андрей Новаков.

"Вместо да бягаме в отделни коридори и да се спасяваме поединично, с Румъния трябва да водим обща и принципна битка за присъединяването ни към Шенгенското пространство и срещу несправедливите двойни стандарти", коментира варненският евродепутат Емил Радев. Той подчерта, че блокирането на членството ни, в това число и евентуалното разделяне на България и Румъния по пътя към Шенген, е от полза единствено за разрастването на вълната от евроскептицизъм и популизъм. По думите на Емил Радев, "ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да усложнява вътрешните гранични проверки, а да се търси преди всичко в споделената отговорност при управлението на външните граници".

Към посланията, че членството в Шенген не е лукс или привилегия, а право, което отдавна сме си извоювали, се присъедини и Мариан-Жан Маринеску. Румънският евродепутат подчерта с разочарование, че членството на България и Румъния през годините е било заложник на редица вътрешнополитически и предизборни битки в отделни държави членки. "С българските колеги работим добре заедно в Европейския парламент – заедно се консултираме и взимаме решение как да действаме в интерес на присъединяването ни към Шенген", каза Маринеску.

Във форума под надслов "България и Румъния в Шенген – въпросът е не дали, а кога?" се включиха кметовете на Козлодуй и Враца Маринела Николова и Калин Каменов, градоначалникът на Кълъраш Санду Сорин и административният ръководител на община Гюргево Йонел Мускалу. Представителите на местната власт изразиха мнението, че докато сме извън Шенген, Дунав ни разделя, но ако сме част от Шенгенското пространство, само ще ни свързва. "Не е справедливо държави членки да спъват развитието на ЕС. Българските и румънските общини имат нужда от Шенген, за да се развиват икономически", отбеляза Калин Каменов.

Участниците във форума бяха единодушни, че Шенген на практика означава по-малко опашки по границите и по-бързо придвижване на хора и стоки, а това от своя страна води до намаляване на разходи и по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм.

Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи у нас Димитър Димитров отчете, че заради чакането на българо-румънската граница загубите на превозвачите ни се равняват на 150 млн. евро годишно, а висенето по опашки дори пречи да се изпълняват евроизискванията относно времето за управление на тировете.

"Когато бизнесът не може да изпълни своя график, се налага да плаща неустойки. Нещо повече – български фирми проявяват голям интерес за разширяване на дейността си в Румъния, но граничният контрол е сериозна пречка за това", заяви изпълнителният директор на Търговско-промишлената палата във Враца Мая Милова. Позицията, че ветото за Шенген издига и икономически бариери между двете съседни страни, споделиха и предприемачи от Румъния.

След дискусията участниците във форума отдадоха почит и поднесоха цветя на паметника на Христо Ботев и неговата чета. "Именно от козлодуйския бряг четниците започват своя поход към заветната мечта за свобода, затова тук призивът ни днес за свободно движение придобива още по-голяма сила", заяви кметът на града домакин Маринела Николова.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.