Мобилно меню

България и Румъния настояват за неотложно приемане в Шенген

В призива се обединиха евродепутати, представители на местната власт, експерти и предприемачи от двете страни на река Дунав
България и Румъния настояват за неотложно приемане в Шенген

Съвместен призив за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство възможно най-скоро отправиха на кръгла маса в Козлодуй членове на Европейския парламент, представители на местната власт, експерти и предприемачи от двете страни на река Дунав.

Събитието, което се състоя на знаково място – в Националния музей "Параход „Радецки", е съвместна инициатива на българските евродепутати от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев. Заедно с румънския си колега Мариан-Жан Маринеску те отново увериха, че няма обективни причини България и Румъния да остават в "чакалнята" на Шенген. Участниците в кръглата маса се обединиха около позицията, че ако не бъдем приети до края на годината, София и Букурещ трябва да работят за двустранно споразумение за премахване на граничния контрол.

При откриването на форума Андрей Новаков заяви, че "българите и румънците са точно толкова европейци, колкото и нидерландците, австрийците или шведите", а дебатът за Шенген е не само обиден, но и опасен, тъй като разделя гражданите на Европа на първа и втора категория хора. "Темата се използва като средство за наказание на политици и правителства, а правото на две държави-членки се превръща в подаяние, награда или лична услуга", подчерта евродепутатът.

Той цитира икономически анализи, според които при граничен контрол в ЕС търговските обеми биха паднали с до 3%. "Присъединяването към Шенген повишава стокообмена между държавите членки на годишна база. Дори да има само 1% ръст за нас това би означавало допълнителни 700 млн. лв. износ и внос годишно", обясни Андрей Новаков.

"Вместо да бягаме в отделни коридори и да се спасяваме поединично, с Румъния трябва да водим обща и принципна битка за присъединяването ни към Шенгенското пространство и срещу несправедливите двойни стандарти", коментира варненският евродепутат Емил Радев. Той подчерта, че блокирането на членството ни, в това число и евентуалното разделяне на България и Румъния по пътя към Шенген, е от полза единствено за разрастването на вълната от евроскептицизъм и популизъм. По думите на Емил Радев, "ако има пропуски в сигурността на Шенген, то решението не бива да усложнява вътрешните гранични проверки, а да се търси преди всичко в споделената отговорност при управлението на външните граници".

Към посланията, че членството в Шенген не е лукс или привилегия, а право, което отдавна сме си извоювали, се присъедини и Мариан-Жан Маринеску. Румънският евродепутат подчерта с разочарование, че членството на България и Румъния през годините е било заложник на редица вътрешнополитически и предизборни битки в отделни държави членки. "С българските колеги работим добре заедно в Европейския парламент – заедно се консултираме и взимаме решение как да действаме в интерес на присъединяването ни към Шенген", каза Маринеску.

Във форума под надслов "България и Румъния в Шенген – въпросът е не дали, а кога?" се включиха кметовете на Козлодуй и Враца Маринела Николова и Калин Каменов, градоначалникът на Кълъраш Санду Сорин и административният ръководител на община Гюргево Йонел Мускалу. Представителите на местната власт изразиха мнението, че докато сме извън Шенген, Дунав ни разделя, но ако сме част от Шенгенското пространство, само ще ни свързва. "Не е справедливо държави членки да спъват развитието на ЕС. Българските и румънските общини имат нужда от Шенген, за да се развиват икономически", отбеляза Калин Каменов.

Участниците във форума бяха единодушни, че Шенген на практика означава по-малко опашки по границите и по-бързо придвижване на хора и стоки, а това от своя страна води до намаляване на разходи и по-висока ефективност за сектори като транспорт, логистика, туризъм.

Изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи у нас Димитър Димитров отчете, че заради чакането на българо-румънската граница загубите на превозвачите ни се равняват на 150 млн. евро годишно, а висенето по опашки дори пречи да се изпълняват евроизискванията относно времето за управление на тировете.

"Когато бизнесът не може да изпълни своя график, се налага да плаща неустойки. Нещо повече – български фирми проявяват голям интерес за разширяване на дейността си в Румъния, но граничният контрол е сериозна пречка за това", заяви изпълнителният директор на Търговско-промишлената палата във Враца Мая Милова. Позицията, че ветото за Шенген издига и икономически бариери между двете съседни страни, споделиха и предприемачи от Румъния.

След дискусията участниците във форума отдадоха почит и поднесоха цветя на паметника на Христо Ботев и неговата чета. "Именно от козлодуйския бряг четниците започват своя поход към заветната мечта за свобода, затова тук призивът ни днес за свободно движение придобива още по-голяма сила", заяви кметът на града домакин Маринела Николова.

2023 © Варна е / снимки: Пресцентър Емил Радев

Близо 1500 детски градини и училища ще получат допълнително финансиране

По проект „Силен старт“ се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби за трайното приобщаване в предучилищното образование
Близо 1500 детски градини и училища ще получат допълнително финансиране

Близо 1500 детски градини и училища с групи за задължително предучилищно образование (66 % от всички в страната) са одобрени и могат да получат финансиране за реализиране на дейности в подкрепа на децата и семействата по проект „Силен старт“ на МОН. Проектът ще се изпълнява в продължение на 5 години, като през този период във висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст ще бъдат инвестирани 105 400 000 лв. Средствата са от Европейския социален фонд и от националния бюджет.

В проекта са включени градини и училища от всички области на страната, като в Габрово, Кюстендил, Ловеч, Силистра, Търговище, Ямбол активността е 100 %.

По проект „Силен старт“ се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби за трайното приобщаване в предучилищното образование. За целта детските градини могат да наемат психолози, логопеди и ресурсни учители. Чрез финансирането на тази дейност ще се подобрят възможностите за осъществяване индивидуална и групова работа за психо-социална рехабилитация, както за подкрепа на развитие на интересите и способностите на децата с изявени дарби.

На фокус е и достъпът и трайното приобщаване на деца в предучилищното образование, за да се намали броят на отпаднали от образователната система. Още на ниво градина или ясла децата ще бъдат включвани в допълнителни обучения, занимания по интереси, спортни занимания, дейности, свързани с опазване на природата и др.

Чрез различни инициативи и мероприятия родители ще бъдат активно включвани в процеса на предучилищно образование и в живота на образователната институция. Интензивното взаимодействие с родителите ще се реализира на ниво детска градина и яслени групи и на ниво училище с групи за задължително предучилищно образование с цел формиране на положителни нагласи към образованието и към пълноценното участие на децата в образователния процес.

Предвидени са и обучения на над 3 500 педагогически и непедагогически специалисти (медиатори и социални работници), които предоставят експертно-методическа помощ по дейностите за личностно развитие.

Предстои одобрените образователни институции да заявят в кои конкретни дейности ще участват, като се очаква първите да стартират най-късно до началото на учебната 2024/2025 година. Наетите педагогически и непедагогически специалисти вече осигуряват обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие.

2024 © Варна е / снимки: Пресцентър Министерство на образованието и науката