България отново ще участва в Евровизия

България ще участва в престижния песенен конкурс Евровизия, който през 2026 г. ще отбележи своето 70-о издание. Завръщането на страната ни е част от стремежа на Българската национална телевизия да популяризира българската култура и талант пред международна публика.

"Евровизия е сцена, на която се срещат култури и се споделят истории. БНТ подкрепя талантливите творци и сме щастливи, че успяхме отново да осигурим възможност за български изпълнител да представи страната ни пред многомилионната аудитория", заяви генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.

"Много се вълнуваме да посрещнем БНТ обратно в семейството на Евровизия след тригодишно прекъсване. Завръщането ѝ е поредното доказателство за това, че оставаме обединени от музиката, както и за огромната популярност на конкурса", коментира директорът на "Евровизия" Мартин Грийн.

Предстоящите месеци ще бъдат посветени на подготовката, свързана с избора на български изпълнител и на песен, които ще представят България на най-голямата музикална сцена в Европа. Подробности за формата и участието ще бъдат обявени допълнително.

Двата полуфинала на Евровизия 2026 ще се проведат на 12 май и 14 май, а големият финал е на 16 май. Австрия посреща музикалния форум след победата на австрийския изпълнител JJ с песента "Wasted Love" през 2025 г. в Базел, Швейцария. Виена ще бъде домакин на песенния конкурс за трети път – след 1967 г. и 2015 г. 

През годините Евровизия утвърди своето място като едно от най-мащабните културни събития в света. Последното издание на конкурса привлече телевизионна аудитория от 166 млн. души, което е с 3 млн. повече спрямо 2024 г. Извън 37-те страни, участвали през 2025 г., фенове от други 109 държави и територии гласуваха за фаворитите си.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.