България отново ще участва в Евровизия

България ще участва в престижния песенен конкурс Евровизия, който през 2026 г. ще отбележи своето 70-о издание. Завръщането на страната ни е част от стремежа на Българската национална телевизия да популяризира българската култура и талант пред международна публика.

"Евровизия е сцена, на която се срещат култури и се споделят истории. БНТ подкрепя талантливите творци и сме щастливи, че успяхме отново да осигурим възможност за български изпълнител да представи страната ни пред многомилионната аудитория", заяви генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.

"Много се вълнуваме да посрещнем БНТ обратно в семейството на Евровизия след тригодишно прекъсване. Завръщането ѝ е поредното доказателство за това, че оставаме обединени от музиката, както и за огромната популярност на конкурса", коментира директорът на "Евровизия" Мартин Грийн.

Предстоящите месеци ще бъдат посветени на подготовката, свързана с избора на български изпълнител и на песен, които ще представят България на най-голямата музикална сцена в Европа. Подробности за формата и участието ще бъдат обявени допълнително.

Двата полуфинала на Евровизия 2026 ще се проведат на 12 май и 14 май, а големият финал е на 16 май. Австрия посреща музикалния форум след победата на австрийския изпълнител JJ с песента "Wasted Love" през 2025 г. в Базел, Швейцария. Виена ще бъде домакин на песенния конкурс за трети път – след 1967 г. и 2015 г. 

През годините Евровизия утвърди своето място като едно от най-мащабните културни събития в света. Последното издание на конкурса привлече телевизионна аудитория от 166 млн. души, което е с 3 млн. повече спрямо 2024 г. Извън 37-те страни, участвали през 2025 г., фенове от други 109 държави и територии гласуваха за фаворитите си.

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.