България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.