България трябва да постави фокус върху непопулярни туристически дестинации

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."

Винаги през януари актуалната тема са грипа и вирусните инфекции. Според министърът на здравеопазването в оставка доц. д-р Силви Кирилов, можем да контролираме разпространението им по два начина. "Единият начин е имунизацията, която трябва да се предприеме поне 2 месеца преди това и другият начин е като съблюдаваме някакъв режим на поведение и най-важното хората, които смятат, че имат вече някаква симптоматика, трябва да се изолират вкъщи", подчерта той в студиото но БНТ. 

Първа Варна обяви грипна епидемия

От утре е Добрич, а наближават ръста 200 на 10 000 души Бургас и Силистра. Кирилов каза, че здравните власти следят тези показатели ежедневно и те се засичат по няколко възможни пътища.

"Пикът на епидемията се очаква в края на този месец, но след като един вирус е в популацията, ние нямаме обективни възможности да го спрем. Важно в случая е колективният имунитет, т.е. колко хора имат имунитет спрямо този вирус, който сега е H3N2 и вече е доказан в Националната референтна лаборатория. Другият вариант е да се намалят социалните контакти", обясни здравният министър.

Специалистите от регионалните здравни инспекции ежедневно поддържат връзка с главния държавен здравен инспектор и ако се достигне до обявяване на епидемия, която е свързана с ограничаване на много дейности, самата заповед също се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

Силви Кирилов е категоричен, че към този момент няма нужда да се обявява грипна епидемия в страната. 

Според него децата са най-уязвими към този грипен щам, тъй като имунната им система няма възможност да се справи, каквато има имунната система на възрастен човек. От грипа обаче са застрашени и хората над 65-годишна възраст, тъй като тяхната имунна система пък отслабва, а те имат и други придружаващи заболявания и възможността за усложнения от грип е значително по-голяма.