България вече има редовно правителство

80 дни след изборите - вече имаме редовно правителство. То е съставено с мандата на ГЕРБ-СДС, а премиер е Росен Желязков. Министър-председателят, тримата вицепремиери и 19-те министри се заклеха в парламента и поеха постовете си. Кабинетът беше подкрепен от 125 депутати: всички от управляващото мнозинство без един отсъстващ народен представител, а четирите партии, които се определиха като опозиция, гласуваха "против", информира БНТ.

Росен Желязков поема управлението без да очаква 100 дни толеранс, като заяви, че министрите в кабинета му започват работа веднага. Благодари на Бойко Борисов за доверието и определи това решение като най-големия компромис от страна на партията му - че лидерът ѝ няма да поеме този пост.

Веднага след клетвата в парламента, в Министерския съвет се проведе церемонията по предаване на властта.

България има редовно правителство след компромис от партии с противоположни по някои теми възгледи, отбелязва БНТ. Преговорите бяха тежки, претърпяха обрати и до последно се търсеше подкрепа. Начело на изпълнителната власт застава Росен Желязков. Той очерта приоритетите на кабинета във всички сфери на обществено-политическия живот: влизането на България в еврозоната, върховенство на правото, подкрепа за хората и бизнеса. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че е дал най-силните си хора, за да бъде и правителството силно.

Опозицията обвини "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ", че са предали избирателите си и се усъмни, че "ДПС - Ново начало" стои зад някои министри.

Партньорите във властта се защитиха: това е обединение в името на държавата. Делян Пеевски определи управлението като нечистоплътно и коалиция на имунитетите.

След спиралата от избори, кабинетът с министър-председател Росен Желязков се закле като 105-ото правителство на страната.

"България се нуждае от редовно правителство, което да реализира политики, които подкрепят демократичния правов ред, върховенството на правото, конкурентоспособността на нашата икономика, сигурността, защитата на социалните права на гражданите. Защото страната от немалко време се намира в политическа криза, криза на доверието. Всичко това можем да постигнем в името на нашият национален интерес с честна и почтена работа - с подкрепата на стабилно мнозинство в това НС и конструктивната критика и контрол от страна на опозицията", заяви в речта си пред парламента новоизбраният премиер.

Желязков благодари на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "Демокрация, права и свободи - ДПС" затова, че са загърбили идеологическите си различия. Обърна се и към лидера на ГЕРБ:

"Искам да благодаря на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за неговата държавническа далновидност и политическа мъдрост."

Бойко Борисов увери: "Аз ще помогна с всичко на колегите, защото това ми е първия ешелон на партията."

ПП-ДБ се позиционираха като силна опозиция. Според "Възраждане" и МЕЧ новото правителство ще има кратък живот.

Ето и състава на новото правителство:

• Росен Желязков (ГЕРБ) - министър-председател;
• Томислав Дончев (ГЕРБ) - вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
• Атанас Зафиров (БСП) - вицепремиер;
• Гроздан Караджов (ИТН) - вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
• Теменужка Петкова (ГЕРБ) - министър на финансите;
• Даниел Митов (ГЕРБ) - министър на вътрешните работи;
• Георги Георгиев (ГЕРБ) - министър на правосъдието;
• Георг Георгиев (ГЕРБ) - министър на външните работи;
• Красимир Вълчев (ГЕРБ) - министър на образованието и науката;
• Жечо Станков (ГЕРБ) - министър на енергетиката;
• Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър на туризма;
• Атанас Запрянов (ГЕРБ) - министър на отбраната;
• Валентин Мундров (ГЕРБ) - министър на електронното управление;
• Георги Тахов (ГЕРБ) - министър на земеделието и храните;
• Мариан Бачев (ИТН) - министър на културата;
• Петър Дилов (ИТН) - министър на икономиката и индустрията;
• Силви Кирилов (ИТН) - министър на здравеопазването;
• Иван Иванов (БСП) - министър на регионалното развитие и благоустройството;
• Борислав Гуцанов (БСП) - министър на труда и социалната политика;
• Манол Генов (БСП) - министър на околната среда и водите;
• Иван Пешев (БСП) - министър на младежта и спорта.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.