България вече има редовно правителство

80 дни след изборите - вече имаме редовно правителство. То е съставено с мандата на ГЕРБ-СДС, а премиер е Росен Желязков. Министър-председателят, тримата вицепремиери и 19-те министри се заклеха в парламента и поеха постовете си. Кабинетът беше подкрепен от 125 депутати: всички от управляващото мнозинство без един отсъстващ народен представител, а четирите партии, които се определиха като опозиция, гласуваха "против", информира БНТ.

Росен Желязков поема управлението без да очаква 100 дни толеранс, като заяви, че министрите в кабинета му започват работа веднага. Благодари на Бойко Борисов за доверието и определи това решение като най-големия компромис от страна на партията му - че лидерът ѝ няма да поеме този пост.

Веднага след клетвата в парламента, в Министерския съвет се проведе церемонията по предаване на властта.

България има редовно правителство след компромис от партии с противоположни по някои теми възгледи, отбелязва БНТ. Преговорите бяха тежки, претърпяха обрати и до последно се търсеше подкрепа. Начело на изпълнителната власт застава Росен Желязков. Той очерта приоритетите на кабинета във всички сфери на обществено-политическия живот: влизането на България в еврозоната, върховенство на правото, подкрепа за хората и бизнеса. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че е дал най-силните си хора, за да бъде и правителството силно.

Опозицията обвини "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ", че са предали избирателите си и се усъмни, че "ДПС - Ново начало" стои зад някои министри.

Партньорите във властта се защитиха: това е обединение в името на държавата. Делян Пеевски определи управлението като нечистоплътно и коалиция на имунитетите.

След спиралата от избори, кабинетът с министър-председател Росен Желязков се закле като 105-ото правителство на страната.

"България се нуждае от редовно правителство, което да реализира политики, които подкрепят демократичния правов ред, върховенството на правото, конкурентоспособността на нашата икономика, сигурността, защитата на социалните права на гражданите. Защото страната от немалко време се намира в политическа криза, криза на доверието. Всичко това можем да постигнем в името на нашият национален интерес с честна и почтена работа - с подкрепата на стабилно мнозинство в това НС и конструктивната критика и контрол от страна на опозицията", заяви в речта си пред парламента новоизбраният премиер.

Желязков благодари на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "Демокрация, права и свободи - ДПС" затова, че са загърбили идеологическите си различия. Обърна се и към лидера на ГЕРБ:

"Искам да благодаря на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за неговата държавническа далновидност и политическа мъдрост."

Бойко Борисов увери: "Аз ще помогна с всичко на колегите, защото това ми е първия ешелон на партията."

ПП-ДБ се позиционираха като силна опозиция. Според "Възраждане" и МЕЧ новото правителство ще има кратък живот.

Ето и състава на новото правителство:

• Росен Желязков (ГЕРБ) - министър-председател;
• Томислав Дончев (ГЕРБ) - вицепремиер и министър на иновациите и растежа;
• Атанас Зафиров (БСП) - вицепремиер;
• Гроздан Караджов (ИТН) - вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията;
• Теменужка Петкова (ГЕРБ) - министър на финансите;
• Даниел Митов (ГЕРБ) - министър на вътрешните работи;
• Георги Георгиев (ГЕРБ) - министър на правосъдието;
• Георг Георгиев (ГЕРБ) - министър на външните работи;
• Красимир Вълчев (ГЕРБ) - министър на образованието и науката;
• Жечо Станков (ГЕРБ) - министър на енергетиката;
• Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър на туризма;
• Атанас Запрянов (ГЕРБ) - министър на отбраната;
• Валентин Мундров (ГЕРБ) - министър на електронното управление;
• Георги Тахов (ГЕРБ) - министър на земеделието и храните;
• Мариан Бачев (ИТН) - министър на културата;
• Петър Дилов (ИТН) - министър на икономиката и индустрията;
• Силви Кирилов (ИТН) - министър на здравеопазването;
• Иван Иванов (БСП) - министър на регионалното развитие и благоустройството;
• Борислав Гуцанов (БСП) - министър на труда и социалната политика;
• Манол Генов (БСП) - министър на околната среда и водите;
• Иван Пешев (БСП) - министър на младежта и спорта.

Ролята на Конституционния съд за опазването на основния закон, държавността и разделението на властите обсъждат конституционни съдии, президентът и служебният премиер във Велико Търново. Поводът - Денят на Конституцията, който отбелязваме днес. На тази дата през 1879 г. в сградата на Учредителното събрание в старата столица е приета първата Българска Конституция.

Разговорът е за силата на правото в отстояването на държавността. Председателят на Конституционния съд Павлина Панова отбеляза, че Конституционният съд вече е успял да докаже, че не само пази конституцията, от това да съществуват противоконституционни закони, но пази конституцията и от посегателствата върху нея и върху промените, които се опитват да правят. 

"Търновската конституция съдържа ценностите и принципите на ограничената законодателна власт и правовата държавност, но не разполага с независим съдебен орган, който да следи за тяхното съблюдаване. Контролът е само политически", посочи тя. 

Президентът Илияна Йотова изтъкна: "Днес неизброими и десетки са онези, които се смятат за големи специалисти за реформа в правосъдната ни система. За съжаление, много рядко чуват вашия глас. Преди 35 години устойчивата традиция, заложена с приемането на Търновската конституция, намери своите достойни продължители. Да атакуваш конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави, но горчивите плодове берем всички ние."

Служебният премиер Андрей Гюров отбеляза: "И Търновската конституция, и конституцията на демократичните промени след 1989 г. изразяват дълбок стремеж на българския народ - да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие, в общество, в което никой не стои над закона."

В празника на юриста в сградата на Учредителното събрание беше посочено още, че новата, сега действащата българска конституция е естественият продължител на първата българска конституция - Търновската. Само че с реален контрол върху нейното приложение, което я прави не само съществуваща, но и работеща, действаща конституция.