Мобилно меню

България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Ограничението е валидно за българската акватория на река Дунав и Черно море 
България въвежда постоянна забрана за улов на есетрови риби

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа. 

2025 © Варна е / На снимката: моруна (Huso huso). Снимка: Lubomir Hlasek, WWF
Още по темата:
Още по темата:

Утвърждават българското вино като важна част от идентичността на България

Ще се работи за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания
Утвърждават българското вино като важна част от идентичността на България

Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство за утвърждаването на българското вино като важна част от идентичността на България.

"Поставяме началото на една национална инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план", изтъкна министърът на туризма Илин Димитров.

Според земеделския министър Пламен Арбовски автентичните винени сортове и традиции са една от визитните картички на България. "Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени", подчерта той.

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев посочи, че в момента в българските заведения и туристически комплекси се предлагат предимно вносни вина.

"Сега има хоризонт да развиваме винарството с пълна сила и поемам гаранция за законовите промени. Браншът трябва да участва активно", заяви Гечев.

Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива "Избери българското вино", съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития.

Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.

2026 © Варна е / снимка: архив, Съюз на енолозите в България