Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"

Българското предложение за 96-ите награди на Американската филмова академия "Оскар" за международен пълнометражен филм е "Уроците на Блага". Решението беше взето на заседание на Комисията по подбора на българска номинация, което се проведе в Националния филмов център на 7 септември.

Комисията в състав Людмила Христозова Дякова – председател, и членове Зорница София Попганчева, проф. Емилия Стоева, гл. ас. д-р Деян Статулов и Христо Христозов, взе единодушно решение българското предложение за 96-ите награди "Оскар" да е филмът на режисьора Стефан Командарев "Уроците на Блага".

Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор - Веселин Христов , музика - Калина Василева. В ролите са Ели Скорчева, Герасим Георгиев - Геро, Розалия Абгарян, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Ивайло Христов, Асен Блатечки.

"Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ѝ се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена, бавно започва да прекрачва всичките си принципи."

Филмът "Уроците на Блага" вече е отличен с поредица международни отличия:

Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля на Ели Скорчева, наградата от екуменическото жури за отстояване на християнските и морални ценности – МФФ Карлови Вари 2023; официална конкурсна програма на МФФ Солун 2023 – Balkan Survey.

Стефан Командарев е режисьор, продуцент и сценарист, автор на отличени игрални филми: „В кръг“ (2019, премиера МФФ Сараево, носител на 8 награди ), „Посоки“ (2017, премиера в „Особен поглед“ – МФФ Кан, спечелил 12 награди на международни фестивали), „Съдилището“ (2014, с 12 награди, вкл. „Златна роза“ 2014), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008, в краткия списък за чуждоезичен Оскар, спечелил 35 международни награди). Автор е на седем значими и награждавани документални филма. Член е на Европейската филмова академия.

Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият актьор е починал вчера - на 1 юли, съобщиха от семейството му. Сбогуването е било днес, в тесен кръг, както самият той е пожелал в последните си дни.

Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими образи, отбелязва БНТ. Само на 15 години се качва на сцената на Народния театър – в "Сирано дьо Бержерак", постановката на баща му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, участие в самодеен театрален състав.

Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от когото научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи.

Има над 60 театрални и 50 филмови роли, 30 телевизионни постановки.

Кралят в "Напразните усилия на любовта", Вурм в "Коварство и любов", Мастаков в "Чудаци", цар Петър в "Книга на царете", Хоров в "Службогонци", Владимир в "Очакване на Годо", а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава награда на Съюза на българските артисти. Носител е на "Аскеер" за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, орден "Св. св. Кирил и Методий", наградата на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.

"Йосиф Сърчаджиев беше артист с мощно сценично присъствие, с изключителна вътрешна свобода и с рядка способност да превръща всяка роля в жива човешка съдба", отбелязват негови колеги.

Актьорът не оставаше встрани от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко. Казваше "Демокрацията иска работа, работа, работа". 

В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. 

Оставя сериозна следа и с филмовите образи "Време разделно", "Жребият", "Бон шанс, инспекторе", а последните му роли са в "Жените наистина плачат" и "Януари". 

След тежка здравословна битка застана от другата страна на сцената, а само преди година постави "Асансьорът" от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.

Поклон пред светлата му памет!