Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"

Българското предложение за 96-ите награди на Американската филмова академия "Оскар" за международен пълнометражен филм е "Уроците на Блага". Решението беше взето на заседание на Комисията по подбора на българска номинация, което се проведе в Националния филмов център на 7 септември.

Комисията в състав Людмила Христозова Дякова – председател, и членове Зорница София Попганчева, проф. Емилия Стоева, гл. ас. д-р Деян Статулов и Христо Христозов, взе единодушно решение българското предложение за 96-ите награди "Оскар" да е филмът на режисьора Стефан Командарев "Уроците на Блага".

Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор - Веселин Христов , музика - Калина Василева. В ролите са Ели Скорчева, Герасим Георгиев - Геро, Розалия Абгарян, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Ивайло Христов, Асен Блатечки.

"Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ѝ се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена, бавно започва да прекрачва всичките си принципи."

Филмът "Уроците на Блага" вече е отличен с поредица международни отличия:

Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля на Ели Скорчева, наградата от екуменическото жури за отстояване на християнските и морални ценности – МФФ Карлови Вари 2023; официална конкурсна програма на МФФ Солун 2023 – Balkan Survey.

Стефан Командарев е режисьор, продуцент и сценарист, автор на отличени игрални филми: „В кръг“ (2019, премиера МФФ Сараево, носител на 8 награди ), „Посоки“ (2017, премиера в „Особен поглед“ – МФФ Кан, спечелил 12 награди на международни фестивали), „Съдилището“ (2014, с 12 награди, вкл. „Златна роза“ 2014), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008, в краткия списък за чуждоезичен Оскар, спечелил 35 международни награди). Автор е на седем значими и награждавани документални филма. Член е на Европейската филмова академия.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.