Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"

Българското предложение за 96-ите награди на Американската филмова академия "Оскар" за международен пълнометражен филм е "Уроците на Блага". Решението беше взето на заседание на Комисията по подбора на българска номинация, което се проведе в Националния филмов център на 7 септември.

Комисията в състав Людмила Христозова Дякова – председател, и членове Зорница София Попганчева, проф. Емилия Стоева, гл. ас. д-р Деян Статулов и Христо Христозов, взе единодушно решение българското предложение за 96-ите награди "Оскар" да е филмът на режисьора Стефан Командарев "Уроците на Блага".

Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор - Веселин Христов , музика - Калина Василева. В ролите са Ели Скорчева, Герасим Георгиев - Геро, Розалия Абгарян, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Ивайло Христов, Асен Блатечки.

"Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ѝ се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена, бавно започва да прекрачва всичките си принципи."

Филмът "Уроците на Блага" вече е отличен с поредица международни отличия:

Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля на Ели Скорчева, наградата от екуменическото жури за отстояване на християнските и морални ценности – МФФ Карлови Вари 2023; официална конкурсна програма на МФФ Солун 2023 – Balkan Survey.

Стефан Командарев е режисьор, продуцент и сценарист, автор на отличени игрални филми: „В кръг“ (2019, премиера МФФ Сараево, носител на 8 награди ), „Посоки“ (2017, премиера в „Особен поглед“ – МФФ Кан, спечелил 12 награди на международни фестивали), „Съдилището“ (2014, с 12 награди, вкл. „Златна роза“ 2014), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008, в краткия списък за чуждоезичен Оскар, спечелил 35 международни награди). Автор е на седем значими и награждавани документални филма. Член е на Европейската филмова академия.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.