Мобилно меню

Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"

Филмът на Стефан Командарев, с Ели Скорчева в главната роля, заслужи поредица международни отличия
Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"
905

Българското предложение за 96-ите награди на Американската филмова академия "Оскар" за международен пълнометражен филм е "Уроците на Блага". Решението беше взето на заседание на Комисията по подбора на българска номинация, което се проведе в Националния филмов център на 7 септември.

Комисията в състав Людмила Христозова Дякова – председател, и членове Зорница София Попганчева, проф. Емилия Стоева, гл. ас. д-р Деян Статулов и Христо Христозов, взе единодушно решение българското предложение за 96-ите награди "Оскар" да е филмът на режисьора Стефан Командарев "Уроците на Блага".

Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор - Веселин Христов , музика - Калина Василева. В ролите са Ели Скорчева, Герасим Георгиев - Геро, Розалия Абгарян, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Ивайло Христов, Асен Блатечки.

"Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ѝ се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена, бавно започва да прекрачва всичките си принципи."

Филмът "Уроците на Блага" вече е отличен с поредица международни отличия:

Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля на Ели Скорчева, наградата от екуменическото жури за отстояване на християнските и морални ценности – МФФ Карлови Вари 2023; официална конкурсна програма на МФФ Солун 2023 – Balkan Survey.

Стефан Командарев е режисьор, продуцент и сценарист, автор на отличени игрални филми: „В кръг“ (2019, премиера МФФ Сараево, носител на 8 награди ), „Посоки“ (2017, премиера в „Особен поглед“ – МФФ Кан, спечелил 12 награди на международни фестивали), „Съдилището“ (2014, с 12 награди, вкл. „Златна роза“ 2014), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008, в краткия списък за чуждоезичен Оскар, спечелил 35 международни награди). Автор е на седем значими и награждавани документални филма. Член е на Европейската филмова академия.

2023 © Варна е

Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Избрани бяха и шестима заместник председатели на 52-рото Народно събрание, следващото му заседание ще е на 7 май
Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър Продължаваме промяната