Българското предложение за 96-ите награди "Оскар" е "Уроците на Блага"

Българското предложение за 96-ите награди на Американската филмова академия "Оскар" за международен пълнометражен филм е "Уроците на Блага". Решението беше взето на заседание на Комисията по подбора на българска номинация, което се проведе в Националния филмов център на 7 септември.

Комисията в състав Людмила Христозова Дякова – председател, и членове Зорница София Попганчева, проф. Емилия Стоева, гл. ас. д-р Деян Статулов и Христо Христозов, взе единодушно решение българското предложение за 96-ите награди "Оскар" да е филмът на режисьора Стефан Командарев "Уроците на Блага".

Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, оператор - Веселин Христов , музика - Калина Василева. В ролите са Ели Скорчева, Герасим Георгиев - Геро, Розалия Абгарян, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Ивайло Христов, Асен Блатечки.

"Когато пенсионираната и наскоро овдовяла учителка Блага става жертва на телефонна измама, тя остава без спестяванията си и без пари за гроба на покойния си съпруг. Животът ѝ се преобръща, тя осъзнава, че няма начин да си върне парите, докато не получава примамливо, но подозрително предложение за работа. Някога стриктната и честна жена, бавно започва да прекрачва всичките си принципи."

Филмът "Уроците на Блага" вече е отличен с поредица международни отличия:

Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм, наградата за най-добра женска роля на Ели Скорчева, наградата от екуменическото жури за отстояване на християнските и морални ценности – МФФ Карлови Вари 2023; официална конкурсна програма на МФФ Солун 2023 – Balkan Survey.

Стефан Командарев е режисьор, продуцент и сценарист, автор на отличени игрални филми: „В кръг“ (2019, премиера МФФ Сараево, носител на 8 награди ), „Посоки“ (2017, премиера в „Особен поглед“ – МФФ Кан, спечелил 12 награди на международни фестивали), „Съдилището“ (2014, с 12 награди, вкл. „Златна роза“ 2014), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008, в краткия списък за чуждоезичен Оскар, спечелил 35 международни награди). Автор е на седем значими и награждавани документални филма. Член е на Европейската филмова академия.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.