Двадесетолевките от 2005-а излизат от обращение

От 1 февруари банкнотите от 20 лева от 2005 година се изваждат от употреба и вече няма да са законно средство за разплащане. След тази дата те ще бъдат обменяни на касите на БНБ по номинална стойност без ограничение на количеството, без такса и без краен срок на обмяна.

В обращение обаче ще останат банкнотите с номинал 20 лева от останалите емисии. Според статистиката на БНБ в момента има в обращение 124 033 555 двайсетолевки на обща стойност над 2,4 млрд. лева.

За последната година откритите фалшиви банкноти по 20 лева са 448 броя. 

Последната емисия на банкноти с номинална стойност 20 лева е от 2020 година. Увеличени са мерките срещу фалшифициране. Добавен е допълнителен знак за незрящи - три дебели и седем тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата, отбелязва БНТ.

Холограмната лента е с оптични ефекти, които се редуват при промяна на ъгъла на наблюдение - изображение на орел и лъв. Има и цветен холограмен портрет на Стефан Стамболов, стилизирано изображение на орден "За храброст", изображения на изправен коронован лъв с динамичен ефект и обемно триизмерно изображение на числото "20".

Осигурителна нишка – вградена в хартията, частично излизаща на сектори от обратната страна, със светъл повтарящ се текст „БНБ 20“ и с динамичен ефект „ветрило“, променяща цвета си от зелено към синьо. Изображението на повтарящия се текст „БНБ 20“ се чете от лицевата страна при поставянето на банкнотата срещу източник на светлина.

Воден знак с висока резолюция – наблюдава се при поставянето на банкнотата срещу източник на светлина. Състои се от полутоново изображение с висока резолюция на портрета на Стефан Стамболов. Изображението се наблюдава и от обратната страна на банкнотата.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.