Елвира Краснобаева вече няма да се състезава за България

Гимнастичката Елвира Краснобаева няма да се състезава повече за България. Тя е изразила желанието си в писмен вид и като причина за решението си е изтъкнала семейни обстоятелства. Желанието е потвърдено писмено от нейната майка и законен представител Александра Чернишева. Вследствие на това Управителният съвет на Българската федерация по художествена гимнастика е взел решение на свое заседание. Прилагаме го без редакторска намеса:

• Елвира Краснобаева да бъде освободена като член на НО на България, считано от 01.10.2024 г.
• Да бъде спряна от участие в гала спектакъла „Ескалджим“ Билбао/Испания от името на България
• На състезателката Елвира Краснобаева не се разрешава да ползва националната база “Раковски“, считано от 01.10.2024 г.
• С оглед на вложения труд за подготовката й за следващия олимпийски цикъл, на състезателката Елвира Краснобаева се отнема възможността да използва направените до момента музики и композиции
• С оглед на вложените финанси в нейното развитие като състезател до момента, включващи месечни средства от ММС и от спонсор, екипировка, музики за съчетания, медикаменти, мануално и друг вид възстановяване, спортни лагери, участия в МСК, премии и награди от ММС и БФХГ, се прекратяват месечните й възнаграждения от ММС и от спонсора, считано от 01.10.2024 г.

Съгласно чл.5.3 от договор №БФХГ-ММС-13 от 02.01.2024 г.  състезателката Елвира Краснобаева дължи обезщетение на БФХГ, поради едностранно, предсрочно прекратяване на договора от страна на състезателя.

В случай, че не бъде спазено решението на УС на БФХГ (Решение №2, Протокол №381 от 30.09.-2024 г.), на състезателката Елвира Краснобаева може да бъде потърсена съдебна отговорност.

На първото легитимно заседание на новия УС на БФХГ, след редовното отчетно-изборно общо събрание, което ще се проведе на 07.10.2024 г., ще бъдете уведомени за последвали решения по казуса.

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.