Емил Радев: Черноморският регион е уязвим

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.