Емил Радев: След членството в Еврозоната, българската икономика ще стане по-стабилна

Членството в еврозоната ще даде силен тласък на българската икономика, като я направи по-стабилна, по-прозрачна и предвидима, по-привлекателна за чуждестранни инвеститори. Това увери евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на среща с членове на организацията на ГЕРБ във варненския район "Приморски".

По думите му преминаването към еврото ще улесни ежедневните банкови операции, ще намали разходите по превалутиране, ще подобри условията за бизнес и ще повиши доверието на инвеститорите. Той акцентира, че България е в изгодна позиция, тъй като

ще приеме еврото по фиксирания курс от 1.95583 лв. за 1 евро – предимство, което страни като Италия и Гърция например не са имали при влизането си в еврозоната.

Радев изтъкна още, че опасенията за шоково поскъпване на стоките са неоснователни и опитът на държавите от еврозоната показва, че пазарът бързо се адаптира, а

първоначалните закръгляния на цените се изчистват в рамките на няколко месеца.  

Евродепутатът обърна специално внимание и на допълнителната сигурност, която еврозоната ще гарантира за банковия сектор. "Механизмите за надзор и контрол в еврозоната правят невъзможни сценарии като фалита на КТБ", отбеляза той. Според него представителите на сивата икономика, която все още заема значителен дял в страната ни, са сред най-яростните противници на еврозоната, тъй като с присъединяването ни укриваните пари трябва да излязат "на светло".

Емил Радев подчерта, че е важно България спешно да навакса с информационната кампания за приемане на еврото, тъй като целенасочено се разпространяват много фалшиви новини и не липсват опити да се саботира влизането ни в еврозоната.

"С редовно правителство и ясна посока страната ни се завръща на европейската сцена като предвидим и надежден партньор. Политическата стабилност е условие за нормално управление, но и ключов фактор за изпълнение на финансовите критерии по пътя ни към членството в еврозоната", каза още евродепутатът. Той изрази оптимизъм, че очакваният конвергентен доклад ще даде зелена светлина за приемането на еврото от 1 януари 2026 г.

В отговор на поставените въпроси за наложените от САЩ мита и отражението им върху глобалната търговия Емил Радев заяви, че ЕС има готовност за контрамерки, като припомни, че и при първия мандат на президента Доналд Тръмп Европа е била изправена пред подобни търговски напрежения. Евродепутатът отчете, че вече не липсват сигнали за смекчаване на митническите такси, като даде за пример освобождаването на смартфони, компютри и други електронни устройства от високите тарифи.

В рамките на срещата в "Приморски" бяха дискутирани и мерките за сигурност и за модернизиране на оръжейната индустрия в ЕС, ситуацията на Балканите, възможността магистрала "Черно море" да се реализира като част от стратегически за НАТО транспортен коридор и други теми от националния и европейския дневен ред.

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.