Фронтменът на Rammstein с концерт в България

Българските фенове на фронтмена на Rammstein Тил Линдеман вече могат да започнат да се подготвят за мащабното шоу, което ги очаква, когато новото му европейско турне “Meine Welt” (“Моят свят”) пристигне и в София на 8 декември 2025. Зрелищното мултимедийно преживяване, което ще ви потопи в личния свят на нестандартния артист и ще надхвърли обичайното концертно преживяване, ще се състои в зала Арена 8888 София и е с възрастово ограничение 18+.

Феновете могат да очакват впечатляваща сценография и изцяло нова продукция за турне 2025.

Билетите за концерта в София в зала Арена 8888 София на 8 декември 2025 влизат в предварителна продажба още този понеделник, 18 ноември, в мрежата на ticketstation.bg и на till-lindemann.myticket.de и стартират на цена от 99лв. 

След огромния успех на соловото си европейско турне през 2023, Тил Линдеман безспорно иска да надмине всички очаквания през есента на 2025. Лидерът на Rammstein е известен със своето радикално, безкомпромисно и неповторимо изкуство, обожавано от милиони фенове по света и неслучайно турнето е наречено “Meine Welt” („Моят свят“).

То стартира на 29 октомври 2025, когато зрителите ще могат да се потопят в неповторимата вселена на Тил Линдеман.

Ето всички европейски дати за турнето “Meine Welt” 2025

• 29.10.2025 / Лайпциг / Германия / QUARTERBACK Immobilien Arena
• 31.10.2025 / Амстердам / Нидерландия / Ziggo Dome
• 04.11.2025 / Лондон / Великобритания / OVO Arena Wembley
• 06.11.2025 / Франкфурт / Германия / Festhalle
• 08.11.2025 / Дортмунд / Германия / Westfalenhalle
• 10.11.2025 / Дрезден / Германия / Messe Dresden
• 20.11.2025 / Париж / Франция / Adidas Arena
• 21.11.2025 / Дюселдорф / Германия / PSD BANK DOME
• 23.11.2025 / Хамбург / Германия / Barclays Arena
• 25.11.2025 / Мюнхен / Германия / Olympiahalle
• 27.11.2025 / Нюрнберг / Германия / Arena NÜRNBERGER Versicherungen
• 29.11.2025 / Виена / Австрия / Wiener Stadthalle
• 01.12.2025 / Краков / Полша / TAURON Arena
• 02.12.2025 / Будапеща / Унгария / MVM Dome
• 04.12.2025 / Букурещ / Румъния / ROMEXPO
• 06.12.2025 / Истанбул / Турция / Ülker Sports and Event Hall
• 08.12.2025 / София / България / Арена 8888 София
• 10.12.2025 / Загреб / Хърватия / Arena
• 14.12.2025 / Цюрих / Швейцария / Hallenstadion
• 16.12.2025 / Щутгарт / Германия / Hanns-Martin-Schleyer-Halle

Концертът на Тил Линдеман в София се осъществява по покана на Fest Team.

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.