Георги и Мария - най-разпространените имена в България

И през 2025 година най-често срещаните имена в България при мъжете и жените са Георги (138 653) и Мария (99 335). След тях остават Иван (125 250)  и Елена (46 971), Димитър (101 349)  и Иванка (45 807), съобщават от Националния статистически институт.

При новородените през изминалата година 666 момчета се казват Александър, а 472 момичета – София. След тях в най-предпочитаните имена, с които са кръщавани бебетата през 2025-а се нареждат Георги (662) и Мария (460), Калоян (577) и Виктория (445). 

Най-много именици през миналата година са празнували на Цветница – над 336 хиляди, следват Ивановден (327 140), Рождество Христово (259 841), Архангеловден (237 800), Стефановден (224 525), Гергьовден (202 160) и др. 

Напусна ни Йосиф Сърчаджиев. Големият актьор е починал вчера - на 1 юли, съобщиха от семейството му. Сбогуването е било днес, в тесен кръг, както самият той е пожелал в последните си дни.

Йосиф Сърчаджиев живя с театъра и киното и остави незабравими образи, отбелязва БНТ. Само на 15 години се качва на сцената на Народния театър – в "Сирано дьо Бержерак", постановката на баща му – Стефан Сърчаджиев. Пътят към голямата сцена и екрана обаче минава и през работа като осветител в Киноцентъра, участие в самодеен театрален състав.

Завършва ВИТИЗ при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, от когото научава най-важния урок за театъра - работи, работи, работи.

Има над 60 театрални и 50 филмови роли, 30 телевизионни постановки.

Кралят в "Напразните усилия на любовта", Вурм в "Коварство и любов", Мастаков в "Чудаци", цар Петър в "Книга на царете", Хоров в "Службогонци", Владимир в "Очакване на Годо", а за ролята на Пунтила в пиесата на Брехт получава награда на Съюза на българските артисти. Носител е на "Аскеер" за най-добра мъжка роля и за цялостно творчество, орден "Св. св. Кирил и Методий", наградата на София филм фест и на Столичната община – за принос към киноизкуството.

"Йосиф Сърчаджиев беше артист с мощно сценично присъствие, с изключителна вътрешна свобода и с рядка способност да превръща всяка роля в жива човешка съдба", отбелязват негови колеги.

Актьорът не оставаше встрани от бурните процеси в българското общество, вълнуваше се от всичко. Казваше "Демокрацията иска работа, работа, работа". 

В края на 90-те е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание. 

Оставя сериозна следа и с филмовите образи "Време разделно", "Жребият", "Бон шанс, инспекторе", а последните му роли са в "Жените наистина плачат" и "Януари". 

След тежка здравословна битка застана от другата страна на сцената, а само преди година постави "Асансьорът" от Георги Марков, в която самият той е играл преди пет десетилетия.

Поклон пред светлата му памет!