Хлябът няма да поскъпва, успокояват производители

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

Национално представително проучване за нагласите на българите към туризма и почивките в страната е реализирано по поръчка на ресорното ни министерство. Резултатите от него бяха представени навръх Световния ден на туризма. 

Данните показват, че България остава предпочитаната дестинация за нашите сънародници – 51% от анкетираните заявяват, че избират почивка у нас, докато едва 10% насочват интереса си към чужбина.

"България е водещият избор на българските туристи и това е най-голямото признание за нашите усилия. Достъпност, сигурност и преживяване са трите основни фактора, които определят българския туризъм. Задължение на държавата е да създава политики, които да насърчават развитието на сектора и да гарантират качествен продукт. Тези резултати са ясен знак, че вървим в правилната посока, но и отговорност да работим още по-усърдно. В Световния ден на туризма трябва да си припомним, че туризмът е повече от икономика – той е култура, идентичност и възможност да покажем България на света", заяви ресорният министър Мирослав Боршош.

През последната година най-голям дял от пътувалите са направили едно или две пътувания с туристическа цел, а 83% заявяват, че планират пътувания в България през следващите шест месеца. Сред основните причини за този избор се открояват по-ниските разходи спрямо пътуване в чужбина, кратките разстояния и по-лесната организация, познатият език и култура, както и природните дадености на страната. Изследването потвърждава положителните нагласи към развитието на туристическия продукт – 67% от анкетираните смятат, че той се подобрява през последните пет години.

Морските дестинации продължават да са най-популярни, но расте и интересът към планинския, СПА и културно-историческия туризъм.

Сред сферите, в които туристите очакват подобрения, са инфраструктурата, качеството на обслужването и чистотата на обектите и околната среда.