Хлябът няма да поскъпва, успокояват производители

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обединяват усилия с лозаро-винарския сектор за създаването на национално партньорство за утвърждаването на българското вино като важна част от идентичността на България.

"Поставяме началото на една национална инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Важно е да имаме ясна карта за действия с конкретни стъпки и екшън план", изтъкна министърът на туризма Илин Димитров.

Според земеделския министър Пламен Арбовски автентичните винени сортове и традиции са една от визитните картички на България. "Развитието на винения туризъм е и начин да насърчим развитието на селските райони и местните общности. Предстои ни много работа, но възможностите са неограничени", подчерта той.

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев посочи, че в момента в българските заведения и туристически комплекси се предлагат предимно вносни вина.

"Сега има хоризонт да развиваме винарството с пълна сила и поемам гаранция за законовите промени. Браншът трябва да участва активно", заяви Гечев.

Сред предложенията, по които ще си партнират институциите и лозаро-винарският сектор, са националната инициатива "Избери българското вино", съвместни обучения за хотелиери и ресторантьори относно родното производство, професионални дегустации, разработване на национални и регионални винени маршрути и събития.

Ще се работи съвместно и за популяризиране на местните производители и насърчаването на връзката между българското вино, сезонната българска кухня и автентичните туристически изживявания.