На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

На тържествена церемония бяха връчени отличията "Кмет на годината" за мандат 2019-2023. Националният конкурс се огранизира от Kmeta.bg за 11 поредна година. Големите награди бяха присъдени на кметовете на Стара Загора Живко Тодоров (за голяма община), на Родопи Павел Михайлов (за средна община) и на Сливница Васко Стоилков (за малка община). С призовете "Кмет на гражданите", излъчени по традиция след оспорван вот, бяха отличени кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (за малка община), на Несебър Николай Димитров (за средна община) и на Ямбол Валентин Ревански (за голяма община). 

Отличията "Кмет на годината" се присъждат след онлайн гласуване, протекло на платформата Kmetnagodinata.bg от 1 до 14 септември, в което имаха право да участват всички български граждани. Близо 140 000 души дадоха своя вот и избраха победителите, които в настоящото издание на класацията кметовете трябваше да бъдат оценявани за работата си през целия мандат от 2019 г. до 2023 г. – традиционно в година на избори за местна власт оценката на хората обхваща изтеклите 4 години.

В надпреварата участваха 261 кметове на общини в страната, с изключение на кметовете на Разлог, Якоруда, Нова Загора и Никола Козлево, тъй като те не са заемали поста през целия четиригодишен мандат.

Освен големите награди "Кмет на годината" и "Кмет на гражданите" за мандат 2019-2023 бяха присъдени отличия в още няколко категории.

В технологичната категория "Смарт Сити" отличията бяха връчени на при кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (за малка община), на Червен бряг д-р Цветан Димитров (за средна община) и на Бургас Димитър Николов (за голяма община).

Призовете за "Зелена община" отидоха при кметовете на Стражица Йордан Цонев (малка община), Троян Донка Михайлова (средна община) и Габрово Таня Христова (голяма община).

В оспорваната категория "Градска среда" най-висок вот получиха кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (малка община), Раковски – Павел Гуджеров (средна община) и Ямбол – Валентин Ревански (голяма община).

Отличията в категорията "Туризъм и култура" заслужиха кметовете на Дългопол Георги Георгиев (малка община), на Смолян Николай Мелемов (средна община) и на Казанлък Галина Стоянова (голяма община).

В категория "Спорт и младежки политики" призьори са кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (малка община), на Родопи Павел Михайлов (средна община) и на Враца – Калин Каменов (голяма община).

По традиция бяха връчени и няколко специални награди. Създателят и директор на Kmeta.bg и "Кмет на годината" Боян Томов отличи хората от първа линия в местната власт – кмета на район Искър в Столична община Даниела Райчева – за развитие на масовия спорт в периферните райони на София, както и заместник-кмета с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика" на Пловдив Георги Титюков за успешно реализираните социални проекти в общината.

Андрей Арнаудов от Bulgaria Wants You връчи също превърнал се в традиционен приз за демографска политика и усилията за привличане на млади хора обратно в България на кмета на Стара Загора Живко Тодоров.

Специална награда получи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе отличена от Организация на евреите в България Шалом и Американския еврейски комитет за значими усилия в борбата срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия и език на омразата. Отличието връчиха председателите на двете организации – Виктор Меламед и проф. Александър Оскар.

Музикални гости на церемонията "Кмет на годината" бяха Владо Михайлов и REWIND.

https://kmetnagodinata.bg/

https://www.facebook.com/photo?fbid=340942441614743&set=pcb.340942531614734

https://www.facebook.com/beloslavmunicipality/posts/pfbid0WjYLv3sD1kxGsZHH57G524mEkqR9mYWuKHrNkh4zdtnfmGY6FBeV4VxJWJLFGFA5l