Хлябът няма да поскъпва, успокояват производители

На този етап няма опасност за поскъпване на хляба в България, защото има достатъчно зърно от новата и от миналогодишната реколта, успокои председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов. Според него засега в България не се наблюдава поскъпване на зърното. Освен това цената на електричеството се нормализира и ги няма високите стойности от миналата година.

На международния пазар при пшеницата за доставка след средата на септември 2023 г. се наблюдават сравнително ниски цени – от 229 евро/тон до 250 евро/тон. При царевицата за доставка през август 2023 г. цената стартира от 226 евро/тон. В края на месеца достига 248 евро/тон, като увеличението на котировките е с 22 пункта. Средната фючърсна цена за месец август е 239 евро/тон.

Ситуацията в Черно море остава напрегната заради проблемите с износа на украинско зърно. За да защитят търговските си пътища, украинците разчитат все повече на експорта през Румъния, към пристанището на Констанца, обясни Георги Стоянов.

Руската блокада на Черно море позволява на Украйна да използва само транспорт по Дунав. Преди Русия да се оттегли от сделката за така наречения Черноморски зърнен коридор, дунавските пристанища отговаряха за около една четвърт от износа на зърно от Украйна. Зърното се товари на шлепове, които по-късно преминават през териториалните води на Румъния до пристанище Констанца.

Износът на зърно на Украйна е нараснал до 2,56 милиона метрични тона досега през сезон 2023/2024 г. (юли-юни) спрямо 2 милиона тона по същото време на сезон миналата година, показват данни на Министерството на земеделието на Украйна. Общият обем на износа на зърно, включително този сезон, обхваща 1,27 милиона тона царевица, 977 000 тона пшеница и 329 000 тона ечемик. В сравнение, към 6 август 2022 г. са били изнесени 1,3 милиона тона царевица, 467 000 тона пшеница и 180 000 тона ечемик, показват данните. Износът за целия сезон 2022/23 беше почти 49 милиона тона, надхвърляйки 48,4-те милиона тона, изнесени през предходния сезон. Украйна е основен производител и износител на зърно и производството ѝ спадна до около 53 милиона тона чисто тегло през календарната 2022 г., от рекордните 86 милиона тона през 2021 г. Министерството посочи, че реколтата може да падне до около 46 милиона тона зърно през 2023 г.

Министерството на труда и социалната политика да инициира създаването на единна информационна система за регулярно събиране на информация за доставчиците на социални услуги, тяхната дейност и постигнати резултати, независим мониторинг и цялостен анализ на действието на Наредбата за качество на социалните услуги. 

Това са част от препоръките, които дава Икономическият и социален съвет в своя Анализ "Оценка на влиянието на Закона за социалните услуги върху качеството на услугите, кариерното развитие на социалните работници и бюджетната ефективност", приет на последната за 2025 г. пленарна сесия на Съвета.

В документа ИСС прави цялостна оценка на развитието на системата на социалните услуги пет години след влизането в сила на Закона за социалните услуги през 2020 г., който постави основите на модерна, децентрализирана и ориентирана към потребностите на хората система, съобразена с европейските принципи за качество. Анализът отчита значителната трансформация от институционален към общностен модел на подкрепа, както и активната роля на общините в планирането, управлението и контрола върху предоставянето на услуги.

Наред с положителните промени ИСС идентифицира редица структурни дефицити, които застрашават устойчивостта и ефективността на системата. Сред тях са липсата на ключови подзаконови актове, пряко свързани с финансирането, натовареността и кариерното развитие на социалните работници, както и отсъствието на единна интегрирана информационна система към МТСП за събиране и анализ на данни за доставчиците, услугите и потребителите. Това затруднява стратегическото планиране, оценката на качеството и ефекта от публичните разходи.

ИСС препоръчва да се извърши задълбочен анализ на прилагането на Наредбата за качество на социалните услуги и на стандартите, като се формулират конкретни предложения за подобряване на организацията и управлението, за повишаване на квалификацията и професионалното развитие на заетите и за по-висока ефективност на услугите спрямо реалните резултати за потребителите. Съветът настоява за преминаване от унифициран централен подход към по-гъвкав модел, който отчита кадровия и материалния капацитет на всяка услуга и насърчава активното участие на институциите и самите ползватели при вземането на решения.

Анализът подчертава необходимостта от по-тясна интеграция между социалните услуги и системите на здравеопазването, образованието и местните общности, както и от ясно дефиниране на професионалните роли, компетентности и стандарти за социална работа.

В тази връзка ИСС препоръчва социалният работник да бъде включен в Списъка на регулираните професии в България, както е в повечето държави членки на ЕС.

В синтеза на изводите ИСС отчита, че прилагането на Закона за социалните услуги е довело до изместване на фокуса от количеството към качеството – чрез по-високи стандарти за издръжка и квалификация на персонала, разширяване на услугите за уязвими групи и развитие на ранната интервенция и подкрепата за семействата. В същото време се запазват рисковете от неефективност, свързани с неизползван капацитет в едни услуги и хроничен недостиг в други, регионални дисбаланси и ограничен брой иновации. Ускореният ръст на разходите, изпреварващ икономическия растеж, не винаги води до по-добър обхват и качество, а високият дял на разходите за труд при сравнително ниски възнаграждения затруднява задържането и мотивацията на кадрите.

Към края на 2024 г. в страната функционират 2 252 социални услуги и 730 доставчици, като услугите са ползвани от 129 616 потребители.

Според ИСС именно системният, координиран и основан на надеждни данни подход е ключов за гарантиране на реален социален ефект от публичните ресурси и за по-добър достъп до качествени социални услуги за всички нуждаещи се.